Навици, цели, продуктивност…

Отговор на един коментар…

Наближава края на годината и може би е време да направим равносметка…

Има безброй системи за изграждането на навиците, поставянето и постигането на цели, повишаване на продуктивността. Аз споделих с вас някои от тези системи (най-вече визирам тези на Schnitzelfish). Системите са хубаво нещо. Въпросът е, дали те работят и успяваме ли да прогресираме с тяхната помощ.

Да поговорим първо за навиците. Казват, че един навик се изгражда за 3 седмици (след това трябва само да се поддържа и той ще стане факт след една година). Не успееш ли – една седмица и навика го няма. Самата аз не успях с всичко, което исках да постигна, ако говорим за навиците. Каква е основната пречка? Ами, банално е, но „вселенският“ мързел. Трябва да имаш страхотна самодисциплина, за да продължаваш отново и отново. Самата мисъл, че „това нещо е добро за теб“, не е достатъчна. Поне при мен. За мен ми трябва по-голям стимул. Какво имам предвид? Например, можеш да пребориш мързела и неохотата да ходиш на фитнес, ако платиш годишен абонамент – ще те е грижа за парите. Или вземи съмишленик – той ще ти е конкуренция и ще ти е по-трудно да признаеш, че искаш да се провалиш и да се откажеш пръв.

При мен се случи така, че нямах поддръжници при изграждането на елементарни навици – ако цветята можеха да викат, щях да ги поливам по-редовно… Но, успях, например, редовно да се занимавам с преводите и публикациите – тук проблем нямах. Но бях мотивирана от вас – от тези, които постоянно четат. Именно благодарение на вас, моите читатели, успях да приключа почти всичките си проекти.

Друг важен момент при изграждането на навика е мисълта, че след като го изградиш, ще ти е по-лесно. Тук постигнах 100%-тов успех без да го планирам. И става дума именно за планирането. Използвам една безплатна програмка EssentialPIM. В понеделник записвам програмата за цялата седмица и след това – нямам грижи: винаги знам, какво трябва правя във всеки момент. Разбира се, имаме моменти, в които се заплесна с нещо, но това не променя нещата – не се налага да мисля с какво точно трябва да се занимавам във всеки един момент. 15 минути работа и нямаш грижи.

Не успях да изградя навика систематично да работя над играта си, да създам и да следвам рутината за загряване преди сесия. Но, вмъкнах, като загрявка, тренировка от 100 ръце със Snowie (после преглеждам грешките и blunders). Може да не правя друго, но това – не го пропускам. Интересното е, че след това винаги знам, как ще се представя по масите и, ако ми се струва, че няма да е много добре, опитвам се да се концентрирам по-добре (е, не винаги се получава, но този индикатор е почти винаги е верен).

Има моменти, когато ме мързи или нещо ми попречи да заредя седмичната програма (както е станало тази седмица). Е, протакането е налице – много проекти, а не знам с какво по напред да се захвана. Днес ще ликвидирам този пропуск…

Има и друг момент – ставаш зависим от този навик, сякаш без него не можеш.

Дали станах по-продуктивна? Определено, да. Факт е, че завърших всичките планирани за тази година проекти. Менталната игра 2 в момента е в редакция и скоро ще я пусна за сваляне. Но с проследяването – не успях. Постоянно забравям тази „досада“ – попълване на таблиците. Може би трябва да обърна по-голямо внимание върху това? Не знам, дали е необходимо, поне за мен.

Обаче, най-голямото влияние върху мен оказа книгата „7-те навика на високо ефективните хора“ на Стивън Кови. Не правя практически нищо от предлаганото в книгата, но прочитането й коренно промени начина ми на мислене. Прочетете я, ако все още не сте го направили.

Бих искала да обобщя:

Движещата сила на всичките проекти и цели е мотивацията. Мотивацията трябва постоянно да бъде подхранвана – хубаво е да има външен източник, подхранващ мотивацията.