RSS

Category Archives: Мотивация

Мотивация – отново и отново

Мотивация – отново и отново

Мотивация с thinkAndPush

Тази тренировка протече много странно, но беше наблюдавана от 106 човека. Треньорът се захвана с доста философски въпроси, а честно казано, май изобщо не беше готов – дори не беше довършил презентацията, което не е чудно, тъй като въпросите, които засегна, едва ли могат да се поберат в някаква презентация.

И така, първият въпрос…

Защо в природата няма мотивация?

Всичко живо в природата се движи без мотивация – тя просто не съществува там. Тук действат инстинктите. На пчелата не и е нужна мотивация – инстинктът я движи да извършва определени действия всеки ден, за да постигне определени резултати. А инстинктът не се нуждае от мотивация. Read the rest of this entry »

 

Етикети: , ,

Навици, цели, продуктивност…

Навици, цели, продуктивност…

Отговор на един коментар…

Наближава края на годината и може би е време да направим равносметка…

Има безброй системи за изграждането на навиците, поставянето и постигането на цели, повишаване на продуктивността. Аз споделих с вас някои от тези системи (най-вече визирам тези на Schnitzelfish). Системите са хубаво нещо. Въпросът е, дали те работят и успяваме ли да прогресираме с тяхната помощ.

Read the rest of this entry »

 
 

Етикети: , , ,

Планирате ли вече целите за новата година?


Как да създадем „пътна карта“ за постигане на цел №1 през 2015 г.

Обикновено с приближаването на края на отминаващата година рязко нараства ентусиазма следващата да не е такава. Обещаваме си, че този път ще си определим цели и ще успеем да работим усилено без да се отказваме. Да, определено този път ще успеем…

Какво имам предвид? Ами, например:

  • „Ще започна да се храня здравословно“
  • „Ще ходя на фитнес или ще започна да тичам всяка сутрин“
  • „Ще откажа цигари“ (аз смятам наистина да го направя)

И ред други подобни намерения.

Но какво обикновено се случва? Ето един пример:

„На 31-ви декември си казвате, че тази година определено искате да изглеждате по-добре и редовно ще ходите на фитнес.

В началото на януари си купувате карта за фитнес и започвате. Към средата на януари си казвате, че вече се чувствате уморени от постоянната мускулна треска и заслужавате малко почивка. Изведнъж се появява някакъв спешен ангажимент и зарязвате фитнеса. В края на януари забравяте за фитнеса изобщо и когато приятелите ви питат за това, се измъквате с извинения, че нямате време.

Е, идва юни, отивате на плаж, но преди това, поглеждайки се в огледалото, констатирате, че нищо не се е променило. Знаете, че сте се провалили, и за да се почувствате по-добре си поръчвате пица“.

Звучи познато, нали? Но да опитаме нещо друго: вместо да се надяваме на мотивацията и евентуално да се предадем, когато нещо ни препречи пътя, да се подготвим за това още от сега.

Ще знаем, как да намерим време за това, което искаме да променим, какви проблеми можем да срещнем и какво да правим, ако стигнем до задънена улица.

Един прост съвет: напишете целта си и конкретизирайте отделните й моменти, а именно, какво точно искате да постигнете (например, по въпроса за фитнеса: „искам да изглеждам добре“ фактически не означава нищо и няма конкретно измерение), защо го искате и как. Писането прави нещата по-ясни и по-достижими. Важно е да „задълбаем“ това: какво, защо и как и да бъдем конкретни. Конкретизирането прави целта по-реална, а с изписването защо искаме да я постигнем, разбираме, какво точно ще ни помогне да останем мотивирани. Начините за постигането на целта правят я по-достижима.

Има и друг подход: избираме да не се занимаваме с неща, които не са важни за постигането на дадена цел (естествено, става въпрос за период от време, който е заделен за работата по поставената цел). Тези, не дотам важни дейности могат да бъдат разделени на три групи:

  • Дейности, за които можем да кажем, че са свързани с целта, но не ни помагат да я стигнем по-бързо;
  • Дейности, за които можем да кажем, че изглеждат свързани с целта ни, но в същност – не са;
  • Дейности, за които можем да кажем, че изобщо не са свързани с целта ни.

Как се прилага този подход? Във връзка с постигането на целта се планират редица дейности. Прегледайте ги. Вероятно ще откриете сред тях такива, които отговарят на горното описание. По ирония, чрез правене на по-малко неща, можем да постигнем по-добри резултати, защото ще отделяме повече време и енергия в действителното предприемане на действия, вместо да мислим, какво друго да направим и защо малките неща не работят така, както би трябвало.

Обикновено, хората започват да правят всичко наведнъж, забравяйки за главната цел. Оставете привидно свързани и изобщо несвързани с целта дейности.

За да успеете да направите идващата година по-успешна, поставете си цели, които са:

  • Конкретни (защо?)
  • Измерими (как?)
  • Увлекателни и достижими

Помислете, защо искате да постигнете тези цели. Какви промени искате да направите? И, най-вече, как искате да ги постигнете – начертайте си пътя. Освен това, целта не е маратон и не е нужно да правите всичко наведнъж.

От какво се състои, в същност, пътната карта към успешната година? За да си съставите такава, задайте си няколко въпроса:

  • Какво ще правя?
  • Кога ще го правя?
  • Къде ще го правя?
  • Колко често ще се занимавам с това?
  • Кои са пречките, които могат да ме спрат по пътя към целта ми?
  • Кои са възможните решения за тези пречки?
  • Нужна ли ми е някаква екипировка?
  • Какви са разходите?

Използвайки отговорите на тези въпроси, създайте стъпките, които са необходими за постигането на целта. Убедете се, че ги следвате.

И това е всичко: просто и ясно. Но да бъдем честни. Въпреки перфектния план, понякога нещата тръгват в грешна посока. След седмици работа изведнъж попадате в задънена улица, задавайки си въпрос: А сега накъде? Или може би просто сте загубили мотивацията…

Нека отново да прегледаме нещата:

  1. Определихме целта за новата година
  2. Конкретизирахме я и решихме, на какво ще кажем „не“, за да отделим повече време и енергия за същинската работа. Мотивирани сме.
  3. Създадохме „пътната карта“ с точните стъпки, които са необходими, за да започнем работата, и дори вече сме предприели нещо или сме планирали в календара си.

Всичко това е хубаво. Но липсва само едно нещо. Дори всичко да върви по план и изглежда няма какво да ни спре, неизбежно идва момент (рано или късно), когато стигате до задънена улица:

  • Има моменти, когато не виждате какъвто и да е прогрес и губите мотивацията
  • Има моменти, когато забравяте за целта си, защото изникват нови проекти, които поглъщат цялото ви време и енергия.
  • Има моменти, когато започвате да отлагате работата си по целта, защото възниква някакво обстоятелство, с което не знаете как да се справите или се страхувате от провал.

Поне едно от изброеното непременно се случва. И, разбира се, обикновено не забелязваме, че се натъкваме на „улица без изход“. А би било добре, ако можехме да предвидим, кога и при какви обстоятелства това може да се случи.

Едно от решенията е 3-стъпккова система за излизане от задънената улица (Schnitzelfish казва, че системата е негова, но не знам дали това е вярно):

  • Планирам прогреса си заедно с целта и преценявам, кога мога да „запецна“.
  • Обмислям най-честите причинни, които могат да ме спрат.
  • За всяка от тези причини намирам решение, което ще ме върне на линия.

Ето какво споделя самия Schnitzelfish:

  • Как ще предвидя, кога ще попадна в задънена улица?

„Дълго време не мислех, че мога да предвидя, кога точно ще се случи това. Забелязах някои шаблони и спадове в мотивацията, които се случват след първата седмица работа върху нова цел, когато не можех да преценя прогреса си. Това се промени след прочитане на книгата „4-те часа като главен готвач“ от Тим Ферис (това е книга за скоростно придобиване на умения, използваща готвене като пример).

Теорията му говори за това, как изглежда прогресът и увереността ви през времето при научаване на ново умение. Той представя една графика – план, разчетен за 8 месеца; но да си представим това като пример за месечна цел.

На 1/8 от пътя си (Ден 3) достигате най-високите нива на мотивация. Точно след това прогресът ви започва да спада и в Ден 7 (2/8 от целия период) удряте най-ниската точка. Ако успеете да преминете през този спад и продължите, прогресът ви ще започне да расте отново до Ден 11. От този ден започва плато. Все още ще постигате някакви резултати, но те няма да бъдат толкова значими, каквито бяха. Това ще продължи около 10-тина дни, до Ден 21. Около Ден 21 ще се стигнете до точка на пречупване и прогресът ви стремително ще нарасне. Около Ден 28 вие успешно ще постигнете целта си.

Цели

Направих опит да го тествам, четейки една книга в Kindle и ето как изглеждаха нещата:

  • Първите 30% от книгата бяха като бриз;
  • След това някак си загубих интерес и не й отделях толкова време както в началото;
  • Успях да премина през тази фаза (около 50% от книгата) и започнах да я чета отново редовно. Направих бавен, но постоянен прогрес;
  • Когато стигнах до 80%, вдъхнових се, защото бях наближил края, и започнах да чета повече и повече, докато накрая я приключих.

Мога да кажа, че тази графика е доста точна.“

Разбирането на този процес позволява да не сме изненадани от загубата на мотивацията – ние знаем, че това ще се случи. Другото нещо, което е важно, да разберем защо попадаме в задънена улица или кои са нещата, които могат да тръгнат в грешна посока.

  • Кои са най-често срещаните причини, които ни карат да се предадем? Това са:
    1. Загуба на мотивация;
    2. Забравяне да се направи нещо;
    3. Умората.
  • Как да намерим решение?

Това може да бъде просто като: „Ако се случи Х, ще направя У“. Ето и един пример:

„Ако имам мускулна треска за да отида във фитнеса, все пак ще отида там. Но тъй като ме болят краката, ще работя върху ръцете“. Или „Тъй като съм твърде уморен да ходя на фитнес след работа, ще променя навиците си и ще ходя там преди работата“

Това вероятно не може да се приложи към всичко, но ето някои други примери за този подход:

  • Забравям за нещо -> Ще го запиша в календара си
  • Уморен съм да правя нещо вечерта -> ще го правя сутринта
  • Не мога да намеря време за… -> Ще го правя когато се храня, разговарям по скайпа или се занимавам с нещо, което не изисква концентрация
  • Губя мотивация -> Ще намеря отговорен партньор, който ще ми държи сметка за изпълнението на плана
  • Не ми харесва да правя … -> Ще направя много малки стъпки или ще помисля, как ще го разнообразя.

В заключение, опитайте да приложите 3-стъпковата система за себе си:

  • Направете предвиждане, кога се очаква да се „запецнете“. За целта:
    1. Помислете, за какъв период от време планирате целта си
    2. Пресметнете точките си: Висока Захар (1/8), Дъно, Начало на плато, Точка на пречупване и постигане на целта, като разделите времето на 8 и начертаете тези точки:

Например за 28 дневен период (28/8 = 3,5 дни):

  • Висока захар – 1 ед. (Ден 3)
  • Дъно – 2 ед. (Ден 7 = 3.5*2)
  • Начало на плато – 3 ед. (Ден 11 = 3.5*3)
  • Точка на пречупване – 6 ед. (Ден 21 = 3.5*6)
  • Постигане на целта – 8 ед. (Ден 28 = 3.5*8)

Отбележете тези моменти в календара си, за да знаете, кога да очаквате тези етапи.

  • Направете предвиждане, защо ще се запецнете – избройте 3 възможни причини за това.
  • Намерете решение за всяка една от причините.

Е, какво чакаме? Да се захващаме с работата и успех през новата година!!!

 

Етикети:

How to maximaize your winrate by Schnitzelfish


Въпреки гръмкото заглавие няма да говорим за някакви магически стратегии, които мигновено и без усилия ще повишат уинрейта ви. Кой не би искал това да се случи? Въпросът е как?

Определено, уинрейтът е свързан с продуктивността, енергийните нива и мотивацията – все неща, за които постоянно се говори тук.

Първата крачка в тази посока е намирането на онзи период от деня, когато те – продуктивността, енергията и мотивацията, са на максимум. След като се установи този период, той трябва да бъде заделен за онези дейности, които в бъдещето ще ни дадат така очакваните резултати. По същество, тази практика може да се приложи във всички сфери – в бизнеса, в работата, в покера, в живота.

Но, ако говорим за покер, какво според вас би трябвало да се прави в часовете с най-високата продуктивност? Да се играят сесиите ли? Не, ако сте предположили именно това – грешите. Вярно е, че по време на сесия човек трябва да е максимално концентриран, да е далеч от разсейващите го фактори, да има енергия и мотивация. Но, играем днес, утре, седмица, месец, използвайки именно периода с най-висока продуктивност, и в началото всичко е перфектно. Но с течение на време установяваме, че играта ни се променя слабо, няма особено подобряване и тъпчем на място. О да, разбира се учим и теория и работим върху проблемите в менталната ни игра. Вероятно времето, когато се занимаваме с това, не съвпада с часовете с максималната продуктивност – нали тогава играем. И двете неща изискват концентрация, наличие на енергия и мотивация. Обаче, което от двете ще повлияе в крайна сметка върху очакваните резултати? Мисля, че това е очевидно и то е ученето на теория и менталната игра. Следователно, именно те трябва да се упражняват в пиковите ни часове. Помните ли картинката от strategy:

Study-Pokertime

Определено се случва именно това. Е, не трябва да е така, нали?

Ученето на теория, менталната игра – това са все неща, които ще рефлектират върху играта и съответно върху уинрейта. Може би някой няма да се съгласи с мен; скучната теория, някаква си ментална игра – не е ли по-добре само да играем с пълна концентрация, а пък теория – е, все ще видим някоя статия… Ако играем само за забавление – тогава какво търсим тук?

Но да оставим това. Да разгледаме простичката стратегия, която предлагам да опитате.

  1. Определете период от деня, когато сте най-продуктивни. Как? Много лесно: в един почасов график си записвайте с какво се занимавате и доколко сте продуктивни. След няколко дни вероятно ще можете да очертаете онзи период, когато сте много дейни и имате много енергия.
  2. След това определете няколко дейности (не повече от 3), които имат решаващо въздействие върху крайните резултати (например, „умно“ четене на статии, гледане на видео, работа върху менталните проблеми в играта ви).
  3. Последната стъпка е блокирането на тези часове само за избраните дейности – нищо друго. Не използвайте това време за нищо друго! Отстранете всички разсейващи фактори – ограничете браузването, изключете телефона си и скайпа.

Това е всичко. Логично е, ако искаме да постигнем добри резултати, налага се да ангажираме ума си в най-продуктивните часове именно с това, което ще ни позволи да ги постигнем.

Няма да пиша нова публикация за втората част – само ще допълня тук…

Какво в същност означава правилото 20%/80%? Ами, работиш 20% от цялото време и получаваш 80% от очакваните резултати. Как работи това?

Искаме да вкарваме обем, играем часове и хиляди ръце, но уинрейта не се вдига толкова, колкото би ни се искало. Обръщали ли сте внимание на този факт, че не във всички дни и не във всички часове играта е еднаква? Това означава, че по-добре предварително да определим тези времеви интервали и да играем именно тогава, когато уинрейта ни е най-висок. Например, ако дадем филтър в ХМ за рипорт по дните от седмицата, веднага можем да видим, кои дни са най-добри, а кои са просто ужасни.

Това означава да играем в дните с най-висок уинрейт, в другите дни – по-добре да правим нещо друго, например да се занимаваме с теория. Сега, и при ученето се случват проблеми – трябва да сме в състояние да учим. Прилаганите техники за учене са също от голямо значение. Запишете си какви техники използвате и определете топ 20% от тях – тези, които според вас са най-подходящи.

И така:

  • Не играйте в дни и часове с най-нисък уинрейт
  • Използвайте най-действените техники за учене
  • Освободило се време използвайте за дейности, повишаващи енергийните ви нива – по този начин ще имате повече енергия както за игра, така и за учене.
 

Етикети: , ,

How to reach your goals faster by Schnitzelfish (Как да постигаме целите си по-бързо)


Ако се запитаме, колко често успяваме да постигнем поставените цели и да отбележим някакъв прогрес? (Аз лично поставям си цели и уж работя, за да ги постигна, но всеки път все нещо препречва пътя ми… Само поредиците на Schnitzelfish се обработват редовно – винаги в понеделник).

Какво в същност липсва? Ако се върнем към въпроса за продуктивността (а именно за нея говорим тук), то как бихме могли да я дефинираме? Какво означава терминът „продуктивност“ и как тя може да се измери? Означава ли много часова работа и тогава я измерваме в часове? Или това са брой набелязани задачи, които успяхме да свършим, и тогава я измерваме в количеството свършена работа?

А не ви ли хрумва, че дори и да работим върху нещо по 12 часа и да изпълняваме набелязаното, пак можем да се тъпчем на едно място без никакво движение към поставената цел?

В същност, продуктивността може да се измери, но не в брой часове или количеството свършена работа, а в прихода, резултата от цялата тази дейност. Не говорим за производителност, а за продуктивност. И тук само резултатът има значение.

Може да се каже, че един човек е наистина продуктивен, само когато той активно работи върху целта. Можете да ви възразите: „Но аз действително работя върху поставената цел. Планирал съм да й посветя голяма част от времето си и наистина го правя. Само че целта все така си остава някъде далеч.“

А дали наистина посвещаваме цялото си време? Има една интересна техника за тази ситуация. Вземете си един римайндър и го нагласете така, че през определени интервали да се появява съобщение, което ви подсеща да се замислите за следното: „Дали това, което правя в момента, ми помага да стигна целта?“ Ако отговорът е „не“, просто спрете да се занимавате с тази странична дейност. А ако в допълнение към това направите и проследяване на времето, то вероятно ще се учудите, колко често просто си пропилявате времето. Как работи това? Например, определили сте, че ще се занимавате с работата върху играта си (целта на което е качване на лимита) от 2 рм до 4 рм. Опитайте да записвате (подробно), какво точно сте правили от 2 до 3, от 3 до 4. Правете го в течение на 2-3 седмици, като в края на седмицата правете преглед на записите си: така ще видите, дали наистина сте отделили нужното време. Ако се спазва правилото 80%/20%, нещата са добре.

След като спрем да си разпиляваме времето, казвайки, че работим твърде много, а в същност това не е така, ще бележим прогрес. Главното тук е КАЧЕСТВО, а не количество.

НЕКА ДА БЪДЕМ НЕ ЗАЕТИ, А ПРОДУКТИВНИ!!!

 

Етикети:

How To Become More Confident by Schnitzelfish (Как да станем по-уверени)


Professional Poker Attitude – How to become more confident

Това е поредното видео от поредицата на Schnitzelfish. Ето как го видях за вас:

Вероятно всеки от нас има проблеми с увереността. Честно казано, и аз от време на време имам подобен проблем. Това, например, се случва, когато се налага да говоря пред публика. Но имам редица поддръжници и приятели, които ми вдъхват кураж и ме подкрепят, дават напътствия – и така, лека-по-лека ставам все по-уверен и по-уверен.

Първото нещо, което необходимо да се направи, е да идентифицираме, в кои ситуации се чувстваме неуверени. Ако говоря за себе си, то това са ситуации, когато опитвам нови неща, в които нямам опит и, може би, достатъчно знания.

В същност всичко се опира именно до това: научаваме нещо ново и нямаме ясна насока, как точно да го осъществим.

Помислете, ако искате да подобрите играта си в 3-бетнати потове, а има и страхотно видео, където картината е изяснена с най-малки подробности – имате ясно описани действия, но все пак не сте чак толкова уверени, дали ще успеете да се справите както трябва. Но, опитвайки се да следвате стратегията, ставате все по-добри и по-добри, накрая стигате до съвършенство, и в края на краищата ставате уверени и изобщо не се съмнявате в себе си.

Когато човек е неуверен в едно нещо, това не означава, че той е неуверен във всичко. Възможно е да усещате неувереност, когато не знаете решението на някакъв проблем, или не сте сигурни, дали то е правилно. Например, започваме някаква задача и сме я разбили на отделни стъпки. Всичко е ясно: ще направим тази и тази стъпка и ще се справим. Но, ако изведнъж се препънем в нещо, неувереността нараства, и вече започваме да се съмняваме, дали ще успеем. В този случай нужно е просто да анализираме пречката, да установим причината за появата й. Връщаме се малко назад, за да видим на кой етап и защо се появи тя. Ако не можем да го направим сами, бихме могли да се обърнем към хора, които са се сблъсквали с това и са намерили решението.

Искам да ви предложа да направите следните две упражнения, за да опитате, как бихте могли да се справите със ситуации, в които не сте уверени:

  1. Идентифицирайте ситуациите, в които не се чувствате уверени.
    1. Запишете ги.
    2. Намерете човек, който е бил в същото положение, но го е преодолял. Попитайте го, как е успял да се справи с този проблем (нека бъдат поне трима).
    3. Напишете ясен план за себе си: какво се каните да направите, за да го решите.
  1. Направете стъпка назад и помислете, в кои сфери наистина се чувствате уверени (не казвайте, че няма такива: едва ли не сте уверени как да облечете дрехите, да измиете зъбите си, да вържете връзките на обувките, нали?)
    1. Запишете целия процес (представете си, че учите детето си да се облича, или да си мие зъбите). Важно е да сте много специфични и да опишете процеса стъпка по стъпка.
    2. Сега направете същото и с дейността, в която нямате увереност. Представете си, как би трябвало да се получи това и че сте наистина добри в това (например, как бихте „свалили“ едно момиче. Помислете си, какво точно и как бихте го направили, за да се случи това). Хубаво, не сте уверени, но, вероятно, не сте чак толкова ужасни като цяло, нали?
    3. След като сте описали процеса, открийте, какво точно ви пречи в изпълнението. След като можете да го опишете, със сигурност можете и да го направите. Намерете тази стъпка, която ви спъва. Помислете, как бихте могли да се справите с тази пречка – посъветвайте се с някого.

Наистина ще се чувствате по-уверени, когато успеете да решите този проблем – успехът сам по себе си придава увереност!

 

Етикети: ,

How to worry less (Как да се тревожим по-малко) by Schnitzelfish


Това е второто видео от поредицата за професионален начин на мислене в покера. Когато започнах да го гледам и се приготвих да си водя бележки, не знаех, че то ще ми се стори толкова важно и само ще слушам без пиша. Гледах го няколко пъти и се опитах да не пропусна нещо важно. Заглавието звучи малко странно – нима има начин да се тревожим по-малко, когато имаме проблеми? Но, по всяка вероятност, има и нищо не ни пречи да опитаме…

Проблемът с тревожността е там, че това е много непродуктивна емоция и състояние на духа. Тревожността постоянно върви с нас. Когато излизаме с приятели на по едно питие или чаша кафе, винаги има някой, който се оплаква, хленчи, споделя болките, вълнения и т.н. В същност, всички познаваме такива хора, дори и ние самите понякога сме такива – оплакваме се за неща, които не можем да контролираме – политика, икономика, състояние на пазара, времето, другите хора, безотговорността и сме способни да го правим с часове.

Тук ще се опитам да ви покажа някои техники, които ще помогнат, и ако успеете да ги приложите, ще имате друг, по-добър начин на мислене, ще бъдете по-позитивни и ще постигнете прогрес, защото няма да пилеете времето си в приказки, а ще предприемете действия.

В покера нещата са същите. Постоянно се намират хора, които говорят как покера умира и кога ли ще се случи това. Нима може да се промени нещо, ако говориш за това с часове? (Нашите политици не гледат ли подобни видеа?) Не е ли по-добре това време да се инвестира в самоусъвършенстване, подобряване на играта или други подобни?

Има една доста съществена разлика между успешни и не до там успешни покер играчи. Успешните покер играчи се фокусират върху това, което могат да контролират директно, а именно: подобряване на играта си, поддържане на формата, по-добрият сън – всичко това те могат да променят.

Не до там успешните играчи се фокусират върху неща, които не могат да контролират: „О боже, този загубеняк отново ме съкаутна!“, или „О боже, отново рънвам зле!“, или „О боже, времето е толкова ужасно!“ – могат да се дадат хиляди примери… Накрая те си намират извинения, за да не работят или подобряват играта си. (но се оплакват, естествено).

Първото нещо, което можем да направим, е да превключим вниманието си от неща, които не можем да контролираме, към тези, които можем да променим. Разбира се, това не се случва за една нощ – това е умение и то се нуждае от изграждане и развитие. Но независимо от това – тази стъпка е първата: превключване на вниманието.

Тревожността е непродуктивна, откъдето и да я погледнеш. Хората често казват: „Не знам как да спра да се тревожа и да се оплаквам – просто няма начин“. Позволете ми да не се съглася. Има начин. Вероятно всички вие искате да сте отговорни хора. Но малцина се замислят, какво в същност означава отговорността, въпреки че доста често се говори за нея. В книгата си „Седемте навика на високоефективните хора“ Стивън Кови казва, че отговорността е „способност за отговор (реакция) на нещо“. (Порових се из нета и който се интересува от тази книга – заглавието е линк към нея – книгата е превъзходна!). В същност, той казва, че има кратък момент между тригера (спусъка) и отговора. Ако някой ви удари, има кратък промеждутък, в който можете да реагирате, дали да отговорите с удар, дали да избягате, дали да извикате или да ревнете – каквото и да е. Има малък период от време, в който можете да направите съзнателен избор.

Знам, че много хора не могат или не знаят как да правят този съзнателен избор, подчинявайки се на емоциите, когато са в тилт, или са ядосани; нямат и умения да взимат решения, защото това наистина е трудно. Обаче всеки един човек има избор при взимането на решенията си във всяко едно нещо. Можете да избирате как ще действате при „ужасен“ ривър, как ще реагирате, когато някой ви удари или ви крещи.

Тъй като ние сме хора, винаги имаме избор във взимане на решения. Възможно е ситуациите, в които се намирате сега, са резултат от съзнателния ви избор и решения, взети в миналото, и затова нямате равен старт, за да продължите. Всеки от нас има проблеми. Но обикновено, хората, които са преуспели, са решили да преуспеят – направили са съзнателен избор за това, какво могат да направят в тази насока и са го постигнали.

Едва ли ще намерите успешен покер играч, който да не е супер ангажиран към всичко (направо комитнат). Успешните покер играчи са много решителни и знаят, че имат право на съзнателен избор.

И вие би трябвало да можете да започнете това, но е необходимо да откриете начин да контролирате живота си. Защото външните фактори са еднакви за всички.

Е, отново се връщаме в началото: трябва да се концентрираме върху това, което можем да променим. И така, да пристъпим към действия.

1) Започнете редовно да медитирате или прилагате техники за постигане на състояние на баланс и приемане на чувства, мисли и усещания. В тази насока могат да ви помогнат видео материалите на Ерик Стенкуист за покерстратеджи:

Finding Your A-Game: Guided Theory Preperation and Mindfulness и Finding Your A-Game: Guided Mindfulness

Препоръчвам да го практикувате всеки ден (по 5, 10 минути – достатъчно е). Практикуването е много важно, защото правейки това, ще започнете да забелязвате този промеждутък, в рамките на който можете да реагирате на нещата различно и да взимате съзнателни решения, а не такива, диктувани от емоции.

2) Другото нещо е един вид упражнение за визуализация. Когато аз се тревожа за нещо, което може да се случи, или вече се е случило и то е „заседнало“ в съзнанието ми, правя едно упражнение. Това упражнение е особено успешно вечерта, когато се каня да си лягам. Ако имате подобни тревоги, или сте имали лоша сесия, визуализирайте тази тревога, помислете за нея, кажете си: „Ето я, идентифицирах я“. Кажете си, тревожа се за това, тревожа се за онази ръка. Вземете тази моментна снимка, представете си в главата един сейф, каса, кутия – нещо, което се заключва. Сложете тревогата си там и заключете вратата. Звучи откачено, но е много действено. Прилагам тази техника върху себе си и тя страхотно помага. Отивате да спите и тревогата я няма (дали наистина е така?) Познавам много хора, които използват тази техника и са много доволни. Усещам, че ще се намръщите, казвайки „Не съм сигурен дали това работи“. Насочете се към нещо, което има стойност за вас и спрете да мислите, дали това ще работи и как да го приложите – просто го направете!

Веригата е лесна: ако се тревожите за нещо, визуализирайте го, сложете го зад заключена врата. Просто направете го 3 поредни вечери и вижте, дали ще успеете да се тревожите по-малко.

3) Направете си римайндъри, които да ви напомнят следното: ако започна да се тревожа за нещо, което не мога да контролирам, ще превключа вниманието си към неща, които са ми подвластни. Просто си го припомняйте периодично. В един прекрасен момент, римайндърите вече няма да ви трябват (Както се казва, умението ви ще бъде развито до ниво Несъзнателна Компетентност, защото ще превключвате автоматично без да се замисляте)

Упражнението за визуализиране и заключване не означава да игнорирате каквото и да е. Правите го преди лягане, за да се освободите от тревогите си. Обаче, на следващия ден напишете какво ви тревожи, разнищете проблема и се занимавайте с него. Ако просто продължите да се тревожите, това няма да ви помогне – нали проблемът си остава. Седнете и си направете план за действия, след което, естествено, действайте по плана си и ще сте способни да решите проблемите си.

 

Етикети: