RSS

Evolution of poker: Video 8

24 Юни
Evolution of poker: Video 8

Поредица Evolution of poker от w34z3l за pokerstrategy.com
Линк към видеото: Balanced Aggression

Балансирана агресия

Досега определихме, колко често трябва да се защитаваме срещу агресията на опонента в зависимост от неговия бет-сайзинг, и колко често блъфът му трябва да успява. Обаче, как да конструираме балансиран диапазон, ако опонентът не е агресор?

Например, ако той отваря от СО, ние колваме от бутона и след това на флопа чеква към нас вместо да залага. Какви решения можем да вземем тук? Как да изчислим, с каква честота трябва да залагаме в тази конкретна ситуация? Как да определим, какво трябва да бъде съотношението блъф/стойност? И как можем да продължим агресията с балансиран диапазон на търна и ривъра?

Ще започнем от определянето на честотата на барелинга, за да не бъдем експлоатирани.

Общи принципи за неексплоатирана агресия в позиция

Всеки път, избирайки агресивно действие, ние трябва да продължаваме да барелваме на следващата улица достатъчно често, за да не може опонентът да флоутва печелившо.

Ако го правим недостатъчно често, опонентът ще ни флоутва много изгодно.

Ако го правим прекалено често, опонентът ще знае, че така или иначе ще заложим и ще е в изгодна позиция със стойностните си ръце – ще печели много.

Затова трябва да намерим баланс.

Пример: Опонентът чеква към нас и ние залагаме в позиция 66% от пота. Колко често трябва да залагаме на следващата улица според балансираната стратегия (при идеално поляризирани диапазони)?

В същност, колкото е по-малък нашия залог, толкова по-често трябва да залагаме на следващата улица.

Ако правим голям залог, няма да е необходимо да барелваме много често.

За да колне залога ни от 66% от пота, опонентът трябва да е напред в 28% от случаите:

0.66/(0.66 + 1 + 0.66) = 0.66/2.33 = 0.28 или 28%

Тук „1“ е размерът на един пот.

Тогава, ние чекваме и се предаваме на търна (ако той колне) в 28% от случаите (при идеално поляризирани диапазони: когато ние чекваме – ние губим по дефиниция). Това означава, че, ако залогът ни е от 66% от пота, тогава на следващата улица трябва да залагаме с честота 72% (100% – 28% = 72%).

По този начин, ако на търна залагаме 66% от пота, ще барелваме ривъра с честота 72%.

Тук разглеждаме случая, когато ние сме в позиция. Когато сме извън позиция, ще имаме друго оръжие, а именно – чек/рейз, което много „по-тежко“ от обикновения барел.

Тъй като разглеждаме идеално поляризирани диапазони, това означава, че ако чекваме, ние винаги губим. В реалността, това, разбира се, не е точно така, което означава, че няма да е необходимо да барелваме толкова често. Но, ако, чеквайки, ние губим, тогава тази честота трябва да бъде спазена.

Ако залогът ни ще е с размера на пота, тогава, за да колне, опонентът трябва да е напред в 33% от случаите:

1/(1 + 1 + 1) = 1/3 = 0.33 или 33%

Това означава, че на следващата улица трябва да барелваме с честота 67%, за да не бъдем експлоатирани.

А колко често трябва да залагаме (на флопа, предполагам)?

За да определим това, трябва да започнем от ривъра и винаги трябва да имаме план за бет-сайзинга.

Нашият бет-сайзинг ще окаже влияние върху честотата на блъфовете ни на следващата улица, както и върху нашето съотношение блъф/стойност. Това е трудна задача.

Честотата, с която залагаме на флопа, определя диапазона за залог на флопа, който ще ни позволи да залагаме ривъра с разумен диапазон. Тоест, ние трябва да изберем такава честота на залога и такъв диапазон на флопа, които ще ни позволят да залагаме ривъра с разумен диапазон, като същевременно и да имаме какво да залагаме (чипове).

Колкото са по-къси стаковете, толкова повече стойностни ръце ще има в нашия диапазон. При дълбоки стакове диапазонът ни е по-широк.

Да обобщим последното:

  • Колкото е по-широк е нашия диапазон, толкова по-голям трябва да бъде нашия залог, за да компенсира тази широчина – тук ни ограничава размерът на стака;
  • Колкото са по-дълбоки стаковете, толкова е по-благоприятно балансирането на по-широкия диапазон;
  • Късите стакове означават, че диапазонът ни за залог на флопа в позиция трябва да бъде ориентиран към стойност;
  • При късите стакове можем да следваме плана за залог на две улици и да използваме друго съотношение блъф/стойност.
  • Необходимо е стойностният ни диапазон да може да залага на две или три улици;
  • Трябва да се избират тези ръце, които добре запазват очаквания си дял.

 Съотношение блъф/стойност

Предполагаме, че работим с идеално поляризирани диапазони (това означава, че стойностните ръце имат 100% очакван дял, а блъфовете – 0% очакван дял).

Хиро следва плана за бет-сайзинг, при който той залага 66% от пота и на трите улици. Какво трябва да е съотношението на флопа и колко често той трябва да залага търна и ривъра?

1.      Съотношението блъф/стойност на ривъра

Ние залагаме 66% от пота – опонентът трябва да е напред в 66/233 = 28% от случите, за да колне. По този начин, ние ще блъфираме с 28% и ще залагаме за стойност с 72% от нашите ръце, тоест съотношението стойност/блъф = 2.57:1.

2.      Колко често ще залагаме търна и ривъра?

Опонентът трябва да е напред в 28% от случите, за да колне флопа, така че на търна ще залагаме с честота 72% и ще чекваме в 28% от случаите.

Опонентът трябва да е напред в 28% от случите, за да колне търна, така че на ривъра ще залагаме с честота 72%, при това 72% от този диапазон ще са стойностни ръце.

3.      Какъв е процентът на стойностни залози на флопа?

Това се определя по следния начин:

0.72*0.72*0.72 = 0.373 или 37.3%

37.3% от залозите ни на флопа трябва да са за стойност, следователно, съотношението блъф/стойност = 1.7:1 (100 – 37.3 = 62.7 – това са блъфовете; 62.7:37.3 = 1.7:1).

Но досега не сме пресметнали, колко често трябва да залагаме на флопа. За да определим това, трябва да знаем, каква част от нашия диапазон е стойностната част, тоест частта, способна да залага и на трите улици (както и на двете улици).

По-подробно пресмятане на съотношението блъф/стойност

Предположения: да си представим, че 15% от нашия диапазон на флопа са силни стойностни ръце, които ще залагат на флопа, търна и ривъра. Съответно, блъфовете са 85%. Ние сме изцяло поляризирани: блъфовете са с 0% очакван дял, стойностните ръце – със 100% очакван дял.

Пресмятания:

На ривъра съотношението стойност/блъф е 2.57:1. Ние ще имаме 15% стойностни ръце, които залагат и на трите улици. А това означава, че блъфовете на ривъра ще са 5.84%:

15%:2.57 = 5.84% -> те ще залагат и на трите улици, стигайки до ривъра.

От тук следва, че 15% + 5.84% = 20.84% от диапазона ни на флопа ще залагат на ривъра.

Всичките тези ръце в определен смисъл са стойностни ръце.

Ако 20.84% от нашия диапазон на флопа залагат на търна „за стойност“, тогава това трябва да бъде балансирано със съответното количество блъфове, които залагат на търна, но се предават на ривъра. Тъй като на търна залагаме със същия размер, съотношението стойност/блъф е отново 2.57:1. Което означава, че блъфовете на търна ще са 8.12% (20.84%:2.57 = 8.12%), а (20.84+8.12%) = 28.96% от диапазона ни на флопа ще залагат на търна.

Ако 28.96% от диапазона на флопа залагат на търна, това означава, че можем да ги смятаме за „стойностни ръце“. Това означава, че трябва да ги балансираме с блъфове на флопа. Ще са ни нужни още 11,27% блъфове (28.96%:2.57 = 11,27%) и целият ни диапазон за залог на флопа ще е 28.96 + 11.27% = 40.23%, като 15% от него ще са стойностни ръце, а 25% – блъфове.

Да проверим съотношението: 15% стойностни ръце от 40.23% са 37.3% от нашия диапазон на флопа и те трябва да бъдат стойностни залози.

Обобщение

  • На флопа залагаме с честота 40.23% и чекваме в 59.76% от случаите.
  • На търна залагаме с честота 71.7% и това е само 28.9% от нашия диапазон на флопа.
  • На ривъра залагаме с честота 71.7% и това е само 20.8% от нашия диапазон на флопа.
  • 40% от ръцете, с които залагаме на флопа, се състоят от 15% стойностни залози и 6% блъфове за залог и на трите улици, 8% блъфове – на двете улици и 11% блъфове – само на флопа.

Формулата:

% барел търн * % барел ривър * % валю-бет ривър = % валю-бет на флопа

Приложимост и ограничения на модела

Ограничения

  • Предполагаме, че диапазоните са идеално поляризирани – а това е недостижимо;
  • Правим предположения за стойностния диапазон и неговата широчина – приехме, че 15% от диапазона са стойностни ръце, които ще залагат и на трите улици,
  • Не отчитаме структурата на борда и позицията на префлоп агресора, както и нашите диапазони (15% са взети от въздуха!). Тук само сме показали, как се правят пресмятания.
  • Предполагаме, че със стойностния си диапазон можем винаги да залагаме и на трите улици и няма да залагаме само на две. А това не винаги е възможно, например, поради текстурата на борда – търн и ривър.
  • Не отчитаме и други фактори, като например, чек-рейз от опонента.
  • Разглеждаме игра в позиция. Извън позиция ще имаме възможност за чек/рейз (обаче, това предполага, че префлоф агресорът ще продължи с агресията си на флопа, нали?)

Приложимост

  • Колкото е по-голям бет-сайзингът и на трите улици, толкова по-често можем да залагаме на флопа.
  • Колкото е по-широк стойностния диапазон, толкова повече блъфове за всяка стойностна ръка можем да имаме.
  • Честотата на залога на флопа се определя от избираните от нас стойностни диапазони за 3 и за 2 улици.
  • За всяка стойностна ръка при залог на 2 улици ни трябват по-малко блъфове, отколкото, ако залагаме на 3 улици.
  • Не бива да залагаме със стойностна ръка само на една улица – така я превръщаме в блъф-кетчър.

Дори и при идеална формула (която я нямаме и няма как да имаме), ние няма да знаем, колко често трябва да залагаме на флопа в позиция срещу чек, без да се определим първо с бет-сайзинга на ривъра и без да разберем, колко стойностни ръце влизат в общия ни диапазон на флопа.

Сега вече имаме модел.

С какви ръце трябва да залагаме?

Запазване на очаквания дял (екуити)

Често пъти се оказва, че е по-добре да играем с ръце, които имат по-малък очакван дял, но са с добра годност за игра. Да разгледаме един пример.

Префлоп рейзърът чеква към нас на флоп К7♣2♠ Какво най-напред ще включим в диапазона ни за залог: 9♣Т♣ или А4?

Помислете, коя от тези ръце има по-добър очакван дял, а коя – по-добре го запазва, т.е. има по-добра годност за игра, срещу диапазона на опонента?

Ако погледнем в Equilab, ще видим, че А4 има по-висок очакван дял. Но 9♣Т♣ – запазва очаквания си дял по-добре. Повечето карти на търна подхождат по-скоро на 9♣Т♣, отколкото на А4. Освен това, те са по-добри за блъф.

Очакван дял

И така, диапазонът за блъф ще включва ръце, които добре запазват очаквания си дял.

Принципи за избор на префлоп блъфове – 3бет-блъфове

Върху избора на префлоп ръцете оказва влияние разбирането, кои ръце ще бъдат подходящи за добри блъфове на флопа.

Когато сме извън позиция:

Целта е да играем с ръце, които:

  • Ще ни позволят да продължим с агресията колкото може по-често;
  • Могат ефективно да блъфират на флопа (имат ниска шоудаун стойност и нямат проблеми с доминация);
  • Добре запазват очаквания си дял (едноцветни конектори, гапъри с една или повече дупки)

Не бива да избираме разноцветен броуей и подобни ръце с високо екуити (те не са подходящи за 3-бет срещу отварящ рейз от късни позиции).

Когато сме в позиция:

Тук са подходящи:

  • Разноцветен бродуей и АХs – те са по-ефективни заради по-лесен контрол над екшъна.

Едноцветни конектори, които имат добра годност за игра, се играят като кол.

Обобщение

  • Диапазонът на флопа се конструира така, че да можем да залагаме ривъра с балансиран диапазон,
  • Моделът е много ограничен. Предполага се, че диапазоните са идеално поляризирани и на трите улици, а това е невъзможно. Върху точното съотношение блъф/стойност ще влияе очаквания дял на нашите блъфове и стойностните ръце.
  • Колкото са по-дълбоки стаковете, толкова повече блъфове можем да имаме. Това ще ни позволи да правим огромни овърбетове на ривъра, намалявайки броя на необходимите за баланса стойностни ръце.
  • Късите стакове (и плановете за 2 улици) изискват по-високо съотношение стойност/блъф – няма да можем да блъфираме толкова често.
  • Запазването на очаквания дял – избор на ръцете, ефективността на блъфовете, възможността да уцелиш нътс, агресивната игра с колкото може по-широк диапазон – всичко това са елементи от една добра стратегия с балансирана агресия.

Advertisements
 

Етикети: ,

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: