RSS

Мотивация – отново и отново

24 Апр
Мотивация – отново и отново

Мотивация с thinkAndPush

Тази тренировка протече много странно, но беше наблюдавана от 106 човека. Треньорът се захвана с доста философски въпроси, а честно казано, май изобщо не беше готов – дори не беше довършил презентацията, което не е чудно, тъй като въпросите, които засегна, едва ли могат да се поберат в някаква презентация.

И така, първият въпрос…

Защо в природата няма мотивация?

Всичко живо в природата се движи без мотивация – тя просто не съществува там. Тук действат инстинктите. На пчелата не и е нужна мотивация – инстинктът я движи да извършва определени действия всеки ден, за да постигне определени резултати. А инстинктът не се нуждае от мотивация.

Мотивацията е нещо външно, и тя е необходима само за човека. Ние, хората, също имаме инстинкти и извършваме определени действия без да ни е нужна мотивация. Кои дейности не се нуждаят от мотивация:

  • Хранене
  • Сън
  • Естествени потребности
  • Само развитие (до някъде)

Вероятно, всеки може да добави още неща, но и тези са достатъчни…

Мотивация към развитие е заложена в природата на човека – вземете децата – на тях не им нужна мотивация за развитие.

Следователно, мотивация, като такава, ни е наложена отвън. Без да се замисляме можем да кажем, че основното, което ни е наложено отвън, са материални стремежи (пари, техника, собственост от различен вид).

Въпрос от треньора: Как да се отървем от наложеното, а природните инстинкти да ги превърнем в рационални действия?

Този въпрос звучи смешно в светлината на цялата тренировка – те (всичките, заедно с треньора) не спряха да говорят само за ПАРИ. А това, ако не е наложено от външни стереотипи, здраве му кажи.

Но, все пак, всичко, което ни се налага отвън, ни дава цели – това е така и тук няма спор. Е, няма как да се отървем от наложеното, нали? Освен, ако не станем някакви аскети и да заживеем някъде в пещера, движени само от инстинктите, но тогава и целите няма да са ни нужни.

Сега, можем да се поставим в ситуация за неизбежност – наложеното отвън ще изисква рационални действия. И тук на преден план излиза мотивацията. Трябва да уточня, мотивацията е трудно постижима при работа върху много задачи – така наречената „мултизадачност“ (или има друг термин за multitasking?)

И така, мотивацията… Задайте си въпрос:

Какъв е смисълът в живота?

Заради какво е всичко това? Мислили ли сте за това? Естествено, колкото са хората, толкова са и отговорите. Всеки си го търси сам и това е истината за него. Но този въпрос отключва механизмите за мотивацията и ни позволява да си поставяме цели, които в този случай няма да са ни наложени отвън, защото се опират на смисъла на НАШИЯ живот. (Тук бих могла да вметна, че често пъти, особено сега – в епохата на консуматорите, смисълът на живота по-скоро се определя именно от наложените ни стереотипи. Но може би не съм права и не всички мислят само за материални придобивки.)

Отсъствието на мотивацията предполага липса на цели. Така е, но да помислим малко: какви цели трябва да имам? Те трябва да идват отвътре, не бива те да са наложени отвън (което пак е спорен въпрос, според мен).

„Мисли глобално, действай локално“

Когато се замислим за нашите цели, ние често си представяме следното: ние сме тук (едни такива малки човечета, от които нищо не зависи), а те, големите, са там – от тях зависи всичко. Но, както се казва, „Всяко пътешествие започва с една малка крачка“.

Вероятно, не за всички е необходимо да си поставят цели. Но, съгласете се, и мързелът изисква някакви ресурси. Не можеш целодневно да лежиш на дивана, ако нямаш нищо в хладилника, например. Това все пак изисква наличие на нещо, което ще ти позволи да лежиш на дивана и да не правиш нищо.

И така, всичко започва от нещо малко с малки крачки.

Въпрос: Кой има записани лични цели за месец, година, 3 години, за цял живот?

    Аз имам – писах ги, а пък не ги и поглеждам. Това смята ли се?

Какво е мотивация?

Мотивацията е нещо изкуствено, това е допълнително гориво, което ни помага да се движим напред. Движението е енергия на целта. И когато мотивацията я няма, проблемът е в целите ни. Често пъти целите ни са само в нашите глави. Но, съгласете се, това не е начинът – тук нещата не се задържат дълго. Затова целите трябва да се записват, като, естествено, трябва да бъдат разбити на етапи – за да се следи прогреса, и да имат списък с очаквани препятствия.

От мен: когато предварително знаеш за възможните пречки, появата им не те изненадва – ти си готов за тях и знаеш, какво да правиш.

Обикновено, целите се отнасят към нас – изпълнението им ни дава енергия. Което означава, че целите трябва да бъдат достижими и с определени граници. Неизпълнимите цели ни отнемат енергия. Целите, като такива, могат да бъдат не само за нас – те могат да обхващат околните, обществото и целия свят (макар и да звучи пресилено).

Ето ви един пример: две момчета са създали нещо за почистване на океана

Задача, която първоначално изглежда практически неизпълнима, но тези двамата успяха да постигнат нещо, което никак не е малко.

Целите трябва да бъдат обосновани. Необоснована цел е бягане от отговорност; тази цел или ни е наложена, или не е свързана с нас. Целта може да бъде силна, но тя няма обосновка под себе си (т.е. едва ли можеш да я постигнеш) – нещо от типа: искам да променя света – звучи хубаво, но едва ли може да се постигне, макар че… кой знае?

Как да поставяме цели правилно?

Тук беше представена доста интересна концепция, за която преди не се замислях.

Целта трябва да стои на границата на зоната за комфорта – да не твърде далеч, но не и вътре, в зоната на комфорта.

Ето как изглежда това графично:

Тук се изисква преодоляване, но целта, със сигурност, трябва да е реална.

Бях споменала за концепцията: тук сме ние – а там са онези, големите. Има теория за това, как се става гений. Това е теорията за 10 000 часа – всичко е въпрос на отработване на тези 10 000 часа.

Можете да прочетете за тази теория тук.

Всичко се състои в отработване на 10 000 часа любимата дейност и ставаш професионалист и гений в своята сфера. (Има и отричане на тази теория – тя се смята за мит. В същност, не е точно така, не е мит, но става такъв, ако тези 10 000 практикуваш грешно и неосъзнато. Няма да станеш професионалист в голфа, ако тренираш 10 000 часа една и съща грешка – ще останеш все такъв, какъвто беше преди, но ще усъвършенстваш грешката).

С целите се движим по-бързо, отколкото без тях, а и в по-точно направление.

Целта обикновено постоянно ни подава някакви подсказки, а мозъкът търси съвпадения (същото и с желания – ако искаме да купим определена марка кола, започваме подсъзнателно да я търсим и забелязваме търсените модели по-често).

Целите са външен инструмент, в природата цели не се поставят – там действат инстинкти.

Както казах, не всички си поставят цели (а може би всички, но те не осъзнават това?). Те трябва да идват отвътре и да са ни нужни на нас – те не са за показ и хвалба.

Освен това, целите са един вид „заразни“ – малки цели предизвикват стремеж към следващите, по-големи цели.

Цитат: „Ако си щастлив без някакви цели, не е нужно да следваш пътя с целите. На теб ти е добре и така (Тебе и так хорошо!)“

Има ли смисъл да лъжеш себе си, когато си поставяш цел? Не виждам никакъв смисъл тук – за какво ти е целта, ако започваш да лъжеш и то не някого, а самия себе си. Всяка цел изисква много работа.

И така, стигаме до поставянето на цели.

Интересно, но треньорът явно не е чувал за концепцията S.M.A.R.T., за която можете да прочетете тук.

Но той изложи следната концепция:

  • Целите трябва да бъдат достижими
  • Трябва да има начини за постигане на целта

Всичко това се представя чрез ВАК образа на целта: визуален, аудио и кинестетичен образ на целта.

Какво означава това:

ВАК-образ на целта

Най-ярко и точно целта се създава с помощта на репрезентативни системи на човека. В този случай се говори за Визуално-Аудио-Кинестетичен образ на резултата от целта. ВАК-образът се създава от целия набор от чувства и усещания и се представя:

  • Визуално – във вид на ярки картинки;
  • Аудио – във вид на звуци (реч, музика и друго), които ще възникнат, когато целта бъде постигната;
  • Кинестетично – какъв ще е резултатът на пипане (фактура, температура и друго);
  • Дигитално – какви мисли и чувства ще предизвика;
  • Олфакторно – какъв мирис ще има резултатът;
  • Густаторно – какъв ще е вкусът

Желателно е тази информация да се оформи във вид на картинка или аудио- или видео запис. При необходимост този образ бързо може да се възстанови в съзнанието, което ще оживи и усили мотивацията и стремежа към постигането на целта.

ВАК-образът може да бъде създаден в два формата – възприемане от две гледни точки:

  • Отстрани (дисоциирано), тоест как той ще се възприема от околните;
  • Отвътре (асоциирано) – чрез лични емоции, мисли и усещания, тоест с помощта на кинестетично и дигитално възприятие, възникващо у човека, който си поставя цел.

ВАК-образът дава възможност резултатът от целта да се представи от всички възможни страни и перспективи, да се опише напълно с всички аспекти и слоеве. Това създава приятни позитивни емоции, усилва мотивацията и дава допълнителна енергия по пътя към целта.

Естествено, това го нямаше в тренировката, но се потрудих да го намеря.

Декларация на целта

Декларираме целта в „пространството“ – споделяме с приятели, семейство, социалните мрежи.

По мое мнение, това дори пречи (и за това вече пишат навсякъде: „Сподели плановете и целите си и няма да ги постигнеш!“ – защо е така? Ами, след споделянето, донякъде се успокояваш – готово, споделих, сега ще бачкам. Но, започваш да плуваш по течението – нали си свършил най-важното – споделил си я. А ако те питат, как върви – е, тук вече започваш да измисляш различни причини, извинения и препятствия – проверено е и е факт!)

Казват, че в декларирането има смисъл, защото ще те е срам задето не вършиш нищо. Но практиката показва, че това не е точно така.

Но, можем да ангажираме обкръжението си да ни помогне в тази насока и да ни държи отговорни пред себе си и пред другите.

За целта трябва да потърсим такова обкръжение, където ще сме обединени с общи цели – това ще има ефект на привличане.

Заключение

Все пак, след като написах този пост, видях, че времето не беше загубено напразно – така си мислех по време на самата тренировка. Научих нещо ново, надявам се – и вие също!

Advertisements
 

Етикети: , ,

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: