Action Plan for NL25: Част 3 – SB/BB

Продължение на серията Action Plan for NL25 от vone за немската общност на www.pokerstrategy.com

Видеото е само 26 минути, а аз се боря с него вече 2-ри ден!!!

В тази част ще говорим за:

1. Equilab
2. Обсъждане на ръце
3. Оптимално гледане на видео
4. Игра от SB/BB

   1. Equilab

Общо взето, като погледнеш въпросите, които се задават по форумите относно изиграните ръце, става ясно, че често пъти хората явно не знаят, че биха могли сами да отговорят на въпросите си, ако правилно използват Equilab.

Тук ще разгледаме 2 ситуации, където ще видите, че това не е толкова трудно.

1.1. Дали е изгодно да колна?

Ако си зададете въпрос, дали колът с дадена ръка е изгоден, то отговорът на този въпрос ще намерите в 5 лесни стъпки:

1. Въвеждаме в програмата борда и нашата ръка.
2. Задаваме диапазон за залог на опонента
3. Изчисляваме необходим очакван дял за кол:
   Сметка (не е необходимо всеки път да въвеждате точните числа): Залог/(Залог + Цена на кола + Пот) или, ако опонентът залага 2/3 от пота, което е доста често явление, тогава, ако приемем, че потът е 100%, получаваме:

   66/(66 + 66 + 100) = 28,4%

4. Сравняваме необходимия очакван дял (екуити) с този, който има нашата ръка спрямо присвоения на нашия опонент диапазон за залог:

   

5. Ако нашият очакван дял е по-голям или равен на необходимия (EQ ≥ N EQ), тогава можем да колнем.

В дадения пример, ние не можем да колнем изгодно, тъй като нашият очакван дял е прекалено малък.

1.2. Можем ли да заложим за стойност?

Другата ситуация е когато си задаваме въпроса, дали можем да заложим за стойност. Тук стъпките са почти същите, но има и малки разлики:

1. Въвеждаме борда и нашата ръка:

   (A♥A♠ на борд К♦Т♥2♥4♠9♦)

2. Даваме на опонента диапазон за кол (при това не трябва да забравяме, че диапазоните за кол се различават при различните видове опоненти):

   (TT, KTs+, QJs, KTo+, QJo)

3. Трябва да помним, че срещу диапазон за кол трябва да имаме поне 50% очакван дял, за да заложим за стойност, защото няма смисъл да инвестираме пари, ако не можем да ги върнем в поне половината от случаите – (думите на треньора). И така, необходимото екуити е 50%
4. Сравняваме необходимия очакван дял (екуити) с това екуити, което имаме. Ако то е по-малко от 50%, тогава ние не можем да залагаме за стойност – т.е. ние можем само да чекнем или да заложим, което няма да е залог за стойност – това ще е блъф, за който вече трябва да гледаме необходимата вероятност за фолд.
5. Ако EQ ≥ N EQ, тогава залагаме за стойност, в противен случай – чекваме.

В нашия случай, след като сме въвели в програмата всичко, получаваме следното:

В същност, се получава, че тук ние можем или да чекнем, или да заложим на блъф, за което трябва да определим необходимото фолд-екуити (или вероятност за фолд) и да го сравним с това, което имаме (например, статистика fold-to-bet river).

2. Обсъждане на ръце

Често по форумите виждаме следното:

Задава се въпрос „Правилно ли изиграх тази ръка?“, след което виждаме самата ръка.

В този случай в мен (vone) възниква чувството, че съм в ресторант, където поръчах всичко – пиене, храна, салати, а ми донасят само гарнитурата към основното ястие.

Затова смятам, че ще е полезно да помните следното:

Добър въпрос води до добър отговор.

Това означава, че трябва не просто да „хвърлите“ ръката си в суров вид, а да разкажете за нея.

Съвет: покажете целия ви мисловен процес в хода на отиграването на ръката.

Този подход позволява на отговарящия не само да ви отговори по-точно, но и да намери възможни грешки в мисловния ви процес.

Но, за да се случи това, вие трябва първо да ги изречете тези ваши мисли. Освен това, отговарящия ще види от какво ниво е зададения въпрос и няма да започне от нулата, а и отговорът му ще е целенасочен.

Как това може да изглежда на практика?

Например, имаме някакви идеи за опонента, които доведоха до определени действия:

Ако нямате никаква информация за опонента, можете да вземете тенденции на популацията за лимита, на който играете:

Съвет: Колкото повече информация давате, толкова е по-добре и въпросът ще е по-качествен.

3. Оптимално гледане на видео

За да се придвижвате нагоре, разбира се, ще искате цялата информация (в дадения случай – от видеото) да се побере в главата ви. Установено е, че нивото на концентрация се променя в процеса на гледането; т.е. понякога имаме голямо желание да поизучаваме нещо, а понякога – изобщо нямаме такова.

Трябва ясно да определим целта на прегледа, защото едно видео може да се гледа най-малко по 3 начина:

• За развлечение:
  • Няма защо да се учудвате, че количеството извлечена информация е малко, особено, ако по същото време се занимавате с множество други неща и сте много разсеяни.
• За получаване на информация – инфотейнмънт
  • Тук имате по-голяма концентрация и правите някакви бележки;
  • Извличате по-голямо количество информация
• Учебно видео – не просто гледате видеото, а наистина го проработвате за себе си.

Ще се спрем именно на третия вариант. Проработването зависи от формата на видеото:

• Видео по теория:
  • В този случай записваме:
    • Ключови фрази
    • Междинни резултати
    • Формули
• Видео с жива игра:
  • При възникването/преди възникването на интересна ситуация:
    • Спираме видеото преди трудната ситуация;
    • Размишляваме самостоятелно над ситуацията;
    • Пускаме отново видеото и сравняваме мислите си с разсъжденията на треньора.

Плюсът на подобен начин за гледане на видеото – този материал се запомня по-лесно! Подходът е много добър, но никак не е лесен!

4. Игра от блиндовете

4.1. Увод

Блиндовете, както знаете, са позиции, на които автоматически търпим загуби, когато фолдваме. Размерът на тези загуби е:

• -40bb/100 hands (или 50 – на друг лимит, тук говорим за NL25) при фолд от малкия блинд;
• -100bb/100 hands при фолд от големия блинд.

Това означава, че всяка комбинация, която можем да изиграем с по-добър профит от -40bb/100h или -100bb/100h, задължително трябва да присъства в нашия диапазон, защото колкото са по-малки нашите загуби, толкова е по-голям нашият уинрейт.

Някои се стремят да компенсират това с добри стойностни залози, но няма да е лошо, ако успеем да намалим преките си загуби.

Съвет:

Филтрирайте най-лошите ръце във вашата база данни (които сега защитаваме) и проверете, има ли потенциал за разширяване. Например, можете да установите, че граничните ви ръце на ВВ вие играете с -60bb/100, тогава можете да направите крачка надолу и да добавите следващите ръце и да видите, дали можете да ги играете с по-добър резултат от -100bb/100.

Внимание:

Не е нужно сляпо да разширявате диапазона си! В най-лошия случай просто ще увеличите загубите си. Ако ръката е -200bb/100, ние ще продължим да я фолдваме!

4.2. SB: кол или само 3-бет?

Най-голямата дискусия тук: можем ли да имаме диапазон за кол, или трябва да играем само 3-бет? Според треньора, са възможни и двете, но ще се постараем да изясним, кое е за предпочитане.

Кол

4.2.1. Какво ни носи кол – недостатъците на кола

Да предположим че бутона отваря (според алиаса на регулар за този лимит, той ще отваря с 45%) и ние колваме. Какво се случва в тази ситуация?

Ако филтрираме данните, ще открием, че ВВ колва в 19% от случаите и скуизва – в 9,7%, т.е. в 71,3% от случаите ние ще играем извън позиция без инициатива с капнат диапазон, ако колнем. При това:

• В 19% от случаите ще играем срещу двама опонента ООР;
• В 9,7% от случаите (по правило) ние ще фолднем още преди флопа и изобщо няма да го видим.

Да разгледаме нещата по-подробно. И така, ние колваме:

1. В 71,3% от случаите ще играем срещу 1 опонент ООР без инициатива и с капнат диапазон. Какво е лошото в тази ситуация?

   Ако опонентът е опитен и разбира нашия диапазон, той може лайтово да ни барелва (да ни притиска, залагайки постоянно), а ние ще имаме проблем дори топ пеър. Често пъти ще е трудно да решим на ривъра, дали нашият блъф-кетчър е достатъчно добър, тъй като нямаме топ-диапазон и на ривъра разполагаме максимум с топ-пеър/среден кикър (с топ диапазони бихме 3-бетнали префлоп, т.е. на борд К-хай ние никога няма да имаме АК).

2. В 19% от случаите ще играем ООР срещу 2-ма опонента.
   • Тук ще се срещнем с още една неприятност – нашият очакван дял намалява. Дори ако предположим, че срещу нашата ръка KJs големия блинд колва с 72о, то очаквания ни дял спада от 55% до 45%.

   Но, тъй като на големия блинд хората ще колват с доста по-добри ръце от 72о, очакваният ни дял ще спадне още по-драстично.

   • Освен това намалява и нашият потенциал за блъф, защото трябва да отчитаме още един опонент. И макар че блъф в тази ситуация ще изглежда много силно, аз (vone) бих предпочел да избягвам блъфове срещу двама опоненти, когато съм извън позиция. Освен това се намираме в сандвич и ще имаме проблеми с ръце, с които бихме искали да колваме, тъй като за стойностен залог те са слаби, но няма да го правим с радост, защото даваме страхотни одс на ВВ (например, топ-пеър/среден кикър на борд с дроу).
3. В 9,7% от случаите ще попаднем в скуиз и изобщо няма да видим флопа – най-лошия сценарий.

А сега да обобщим недостатъците на кола:

• Често ще сме подложени на лайтови барели и няма да знаем, къде се намираме 
• Нашият очакван дял се намалява, ако в ръката участва още един играч

  

• Ще имаме по-малък потенциал за блъф

  

• Намираме се в сандвич:

  

4.2.2. Какво ни носи кол – плюсовете на кола

Да се запитаме – а има ли изобщо някакви плюсове?

Към плюсовете можем да отнесем следното:

Ние имаме преимущество в очаквания дял – най-силният диапазон в тази ситуация, вероятно, е наш. Но това не е от голямо значение, ако не успяваме да го реализираме. Отрицателните страни на кола могат и да не присъстват всеки път в пълен обем, но комбинацията от тях винаги накланя везната в тяхната полза.

Множество дребни и средни недостатъци като цяло образуват един голям минус и правят кола много непривлекателен.

Затова колът трябва да е по-скоро изключение, нежели правило.

Кол като изключение

Има едно правило (или по-скоро препоръка), което можем да следваме, когато се двоумим, дали да колнем:

Колкото са по-пасивни опонентите, толкова по-привлекателен става колът.

При пасивни опоненти почти няма вероятност да се сблъскаме със скуизове и множество продължаващи залози.

Например, ако нашият стандартен опонент на бутона има статистики 45% ОR и C-bet flop/turn 30%, то тук колът е напълно приемлив. Ако това обстоятелство е съчетано и с тайт-играч на ВВ (11/9), или много пасивен „фиш“ (40/5), който често само колва префлоп, тогава кол с KJs (44) е напълно приемлив.

От малкия блинд колваме, когато нищо не пречи на реализацията на нашия очакван дял.

3-бет

4.2.3. SB: 3-bet vs BU

След като установихме, че трябва основно да 3-бетваме от малкия блинд, да видим, с какъв диапазон ще го правим.

Срещу неизвестен опонент на бутона аз (vone) започвам да 3-бетвам с този диапазон (206 комбинации/15,54%):

Може би сте видели, че специално подчертах думата „започвам„. Какво имам предвид? Ами, това означава, че това е началния диапазон, който след това адаптираме според ситуацията. Този диапазон често се нарича неполяризиран или линеен – това означава, че ние включваме само Х% от най-добрите ни ръце.

(Поляризиран диапазон се разделя на стойностна част и блъфове – често, нътс + нищо: диапазон от АА, 72о е екстремално поляризиран диапазон. За повече, можете да видите тук или на microGrinder)

Както виждате, тук в нашия диапазон сме поставили 65s, но не и АТо; това е направено умишлено, за да проверим, дали имаме достатъчно фолд-екуити срещу бутона.

Имаме ли автоматична печалба тук? Да го пресметнем:

Необходимата вероятност за фолд (фолд-екуити):

1,9/(1,9 + 0,10 + 0,25 + 0,5) = 69%, тук OR BU = 2x = 0,50; 3-bet SB = 4xR = 4*0,5 = 2 (0,1 вече сме поставили -> 2-0,1=1,9)

Т.е. нашето фолд-екуити е прекалено малко за нашия регулар, който фолдва срещу 3-бет в 63,4% от случаите (обобщен играч за този лимит). Това означава, че ще ни се наложи да играем постфлоп, затова годност за игра на една комбинация става по-важна! И това е причината да включим 65s вместо АТо, особено в 3-бетнат пот.

След като 3-бетнем, по всяка вероятност ще се сблъскаме и с 4-бет и трябва да се запитаме, необходимо ли е да имаме диапазон за 5-бет тук?

Да погледнем към диапазона на опонента за 4-бет: среден регулар на този лимит 4-бетва от бутона срещу малкия блинд с честота 9,2% и фолдва срещу 5-бет пуш с честота 63,4%. Това означава, че той ще колва нашия 5-бет с диапазон от 3,37% (т.е. (9,2/(100 – 63,4))/100 = 3,3672%) и това е диапазон от ТТ+, АК.

Когато знаем, че при пуш ще сме изправени пред подобен диапазон, не е лошо да пресметнем EV на нашия пуш, тъй като ако пушнем, ние не винаги ще бъдем бити и винаги ще имаме някакъв очакван дял.

Ръцете, които имат най-големия очакван дял, са отбелязани с жълт цвят, т. е. за блъф са подходящи по-малките покети.

Ако направим 5-бет пуш, то EV от това действие се изчислява по следния начин:

EV = FE*Pot + (1 – FE)*(EndPot*EQ – Bet)

Да погледнем, с какво разполагаме:

FE = 0,634; Pot = 0,10 + 0,25 + 0,50 + 1,90 + 4,00 = 6,75$ (той ни 4-бетва 2х или до 4$, тъй като ние сме 3-бетнали до $2);

Краен Пот (EndPot) = $25 + $25 + $0,25 = $50,25 (тъй като пушваме – крайният пот ще е и двата стака + големия блинд);

EQ -> min EQ = 30% (ако пушваме с ръце, оцветени в жълто, то срещу такъв диапазон за кол ТТ+, АК имаме 40% очакван дял; така, че минимума от 30% не е прекалено оптимистично)

Залог (или пуш) е с размера: $25 – $0,10 = $24,9

В резултат: EV = 0,634*6,75 + (1 – 0,634)*(50,25*0,30 – 24,9) = +0,68 ($)

Забележка: Ако вашите опоненти имат други параметри, направете предварителни разчети. По-добре е да фолднете прекалено тайт, отколкото да пушнете прекалено лууз.

4.3. SB vs BВ

Този диапазон трябва да е много гъвкав – възможно е понякога (ако не и често) той да стига до 100%.

Мнозина играчи прекалено често фолдват от ВВ. На малкия блинд сме в „цуг цванг*“ и трябва лайтово да крадем.

(*Цуг цванг – Всеки простосмъртен поне веднъж в живота си изпада в тази тъй тъжна роля: на ход е, но каквото и да стори – губи: Терминът цугцванг е съчетание от немските думи „цуг“ – ход и „цванг“ – задължение. Следователно сте на ход и сте принудени да го направите. Парадоксът се състои в това, че при цугцванга този, който има правото на ход, влошава позицията си, ако го направи.)

Като стандарт, по-скоро експлоатираме пул от играчи и спираме да го правим само при съпротива и получени рийдове.

Необходимото фолд-екуити е 65%, а ние често ще виждаме статистики за фолд от рода 75% – 85% и дори и да получим кол, все още имаме екуити, но след това просто трябва да внимаваме и да не влагаме излишни пари в пота.

4.5. Игра от големия блинд

Първо, да пресметнем необходимия очакван дял за кол:

0,25/(0,25 + 0,25 + 0,10 + 0,50) = 23% при ОР 2х (0,50) или 28% при ОР 2,5х (0,62)

Теоретически погледнато, дори най-слабата ръка като 72о срещу отварящ рейз от бутона с 45%-тов диапазон има достатъчен очакван дял:

Но проблемът тук е в реализацията на този очакван дял: с тази ръка ние едва ли ще ударим нещо на флопа, следователно, не можем да колнем с нея.

Но дори и при лош фактор на реализация ние можем да колваме доста често. Защо се получава така?

Работата тук е в комбинацията от два фактора: широк диапазон на бутона и добри шансове. Имено това е причината стандартната игра от големия блинд срещу бутона да е кол.

Искам да представя на вашето внимание моят диапазон (със син цвят са ръцете за кол, а с жълтия – за 3-бет) – диапазонът на vone:

Стойностите, които виждате, са очакваните дялове на най-слабите ръце за кол: Q2s – 40,4%; 38,6% – 96s; T9o – 41%

Това, което се набива в очите веднага, е огромния очакван дял на тези ръце срещу 45%-тов диапазон на бутона (а много често бутонът отваря още по-широко). Очаквания дял на най-слабите ни ръце за кол в сравнение с необходимия очакван дял ни оставя голямо пространство за действия. А тук говорим само за 45% – очаквания ни дял ще нараства с разширяването на диапазона на бутона.

Вече казахме, че автоматичния фолд от големия блинд ни носи загуби от -100bb/100 hands, т.е. трябва да се замислим, толкова ли е добър фолдът.

Честият чек/фолд след кол не е страшен, а е напълно нормален при нашите пот-шансове.

Можете да се запитате, а защо точно този диапазон за 3-бет (ръце, оцветени в жълто)? По правило, диапазонът за блъф 3-бет започва там, където свършва диапазонът за кол.

Да погледнем сега как изглежда вероятност за фолд срещу бутона:

Разполагаме със статистика за редовния играч на бутона и BU fold-to-3Bet е 65%, а това е доста. Този факт е свързан с обстоятелството, че повечето играчи просто опитват кражба и след това се предават при съпротива, което е напълно нормално при условие, че блиндовете доста често фолдват.

Необходимата вероятност за фолд (67%) е по-голяма от тази, която имаме (65%), но има вероятност да реализираме очаквания си дял с нашите блъфове и това в съвкупност е напълно достатъчно, за да бъде това действие +EV.

Ако опонентът има лийк, свързан с чест фолд срещу 3-бет, тогава ние няма да 3-бетваме с ръце, които са добри за кол и ще разширим нашия диапазон за 3-бет блъф.

Макар че това възможно все още да е +EV, но разширяването на диапазона с ръце, които иначе бихме фолднали, ще максимизира нашето EV. Но тук имаме и изключения:

Ако опонентът много барелва и усложнява реализацията на нашия очакван дял, тогава ще е по-добре да 3-бетваме с граничните ръце.

4.5.1. Игра от големия блинд: сухи бордове с асо

Тук ще стане дума за автоматичните С-бетове на опонента – обикновено, на сухите бордове играчите често правят продължаващите залози, което се превръща едва ли не в автоматични С-бетове.

Представете си, че опонентът от бутона отваря с 45% и прави продължаващи залози на бордове от рода на As6d3h с честота 68%.

Да предположим, че той отваря със следния диапазон (1) и на флопа след премахването на карти разполага само 525 комбота от първоначалните 598 (2):

(1) (2)

Знаем, че той ще прави продължаващи залози на подобен борд с честота 68%. Да погледнем, ако той има готови ръце на този борд, с каква честота би трябвало да С-бетва (с топ-пеър и по-добро):

Сега вече започваме да подозираме: щом опонентът С-бетва с 68%, а има „топ пеър+“ само в 28%, тогава явно в диапазона му има много блъфове, особено, ако отчетем, че с много от топ-пеърите си той ще предпочете чек-бихайнд – няма особен смисъл да се прави продължаващ залог със слаб топ-пеър тук.

А това е страхотна ситуация за експлоатиране! Можем да го направим по два начина: флоут и чек/рейз.

Ако искаме да флоутнем, тогава трябва да го правим с ръце, които имат очакван дял срещу блъф-диапазона на опонента, например, с KQo.

Обикновено, опонентът ще заложи само на флопа и ние, колвайки, можем да блъфираме на ривъра или да погледнем, имаме ли достатъчно екуити, за да чекнем отново (например, ако хванем среден чифт).

Резюме: