RSS

Harrington on Online Cash Games – 6 max

04 Дек
Harrington on Online Cash Games – 6 max

Тази книга попадна пред очите ми случайно – търсех нещо друго, или четох в някой форум. Свалих я и започнах да чета – дотук нищо интересно. Но тя е написана по доста добър начин – направо те увлича, сякаш седиш някъде на запад и един каубой ти разправя за играта. Не можах да се сдържа и започнах да я превеждам. Авторът има много интересен подход към играта – никога не съм се замисляла за някои концепции по този начин.

Преводът няма да е пълен – съкращавам несъществената част. И, нека приключението да започне сега…

Можете да свалите Част 1 – pdf file от тук:

Част 1: Основни концепции

Full ring vs 6-max

Представете си, че 6-макс е просто фул-ринг, където първите трима играчи са фолднали ръцете си.

Бихте могли да поспорите, че фолднатите карти оказват влияние върху останалите ръце на масата: например, повечето играчи ще хвърлят ниските си карти и тогава в ръцете на останалите ще има повече високи карти. Но често това изобщо не е така. Повечето играчи от ранни позиции хвърлят и ръцете като Ах, Кх ( с нисък х), а тези ръце ще премахнат много от асата и попове от тестето – т.е. в тестето ще останат доста слаби карти.

Но, все пак, играта е доста различна:

  1. Играчите имат по-широки диапазони

    Диапазон е набор от ръце, с които избирате да играете в дадена ситуация.

    Когато отваряш от ранна позиция с 10%-тов диапазон, каква е вероятността ръката ти да е най-добрата на масата?

    Твоите 10% означават, че всеки един от другите играчи разполага с 90%, т.е. вероятността твоята ръка да е най-добрата на масата ще се определи по следния начин:

    (0,90)5 = 0,59 или 59% (5 – остават 5 играчи, след като си на UTG).

    Играчите отварят по-широко, колват по-широко и дори 3-бетват по-широко и по-често блъфират и действията на 6-макс са доста по-динамични.

    Би трябвало същото да става и на фул-ринг, когато първите трима играчи фолднат. Но, на практика, това не е така (с изключение на високите лимити).

  2. Мулти-тейблинг е по-труден на 6-макс

    Мулти-тейблинг – игра на много маси едновременно.

    Времето за реакция и обмисляне на решения тук е по-кратко заради бързото действие. Относително добре се играе на 5-6 маси, не повече.

  3. Блиндовете са в по-малко неблагоприятно положение.

    Блиндовете и тук губят пари, но вероятността тук да се изправят пред по-силна ръка е по-малка. Но и те трябва да си защитават ръцете адекватно и по-активно.

  4. Нужни са повече умения

    АВС-покер – тайт механичен стил.

    Тук са нужни повече умения заради повече действия и агресия. Ако искаш да си добър играч, първо трябва да се концентрираш на 6-макс, след това можеш да решиш, къде да играеш.

Стил: Тайт и лууз, агресивен и пасивен

Следва страхотно описание на играчите!

Можеш да си печеливш и с тайт и с лууз стил, но това няма как да стане, ако си пасивен. Пасивен кротко стига до шоудаун и след това показва най-добрата ръка.

Праволинейни играчи и „трики“ играчи

Праволинеен играч, известен още като АВС-плейър, играе спрямо силата на ръката. Лесно е да играеш срещу него – с действията си той подсказва, каква е ръката му. Но този стил, все пак, може да е успешен на ниски нива, защото другите играчи не забелязват тези сигнали. Но на високи нива те стават много уязвими.

Другата страна на монетата са „трики“ играчите; те обичат да залъгват опонентите си. Те чекват и колват с монстър и залагат, когато нямат нищо. Обичат да нагнетяват напрежение, показвайки голямата си ръка на ривъра, или открадвайки пота с добре премерен блъф. На микро лимитите този стил е хвърляне на парите на вятъра – опонентите обожават да колват, така че дайте им възможността да го правят. Но на високите лимити опонентите няма да са толкова щедри.

И за да не бъдете лесен за разчитане, миксирайте и двата стила.

Позиция

Недостатъка да си извън позиция се компенсира донякъде чрез силата на диапазона, с който влизаш в играта. Именно това е причината бутонът да отваря толкова широко – той винаги ще играе в позиция.

Без позиция всяка фаза от играта е по-трудна:

  • По-трудно е да извлечеш стойност със силните ръце, защото, първо, трябва да анонсираш силата на ръката и след това опонентът ще вземе решение въз основа на тази информация.
  • Дроус се играят по-трудно – нямаш възможност за безплатна карта: първо трябва да чекнеш, показвайки слабост. Ако пък заложиш, рискуваш да бъдеш рейзнат.
  • Блъфирането е по-трудно, защото трябва да блъфираш преди да позволиш на опонента си да чекне и да покаже слабост.

Четирите основни принципа на No Limit Holdem

Не съм чувала, че има такива принципи, но да ги видим…

Има много правила и обобщения за добър покер, но аз бих искал да посоча четирите най-основни. Ето ги:

№1: Принципът на силата

Като цяло, искате да залагате със силните си ръце, да чеквате и колвате със средно-силни ръце и фолдвате или блъфирате със слабите ръце.

Идеята за залог със силни ръце е очевидна – искате да вкарате повече пари в пота.

Чекването и колването със средни ръце не е толкова очевидно, но и тук има причина. Такава ръка има стойност и бихте могли да спечелите, ако стигнете до шоудаун. Ако заложите с нея и опонентът фолдне, в същност няма да се притеснявате, тъй като биете фолднатата ръка така или иначе. Но ако ви рейзнат, ще се наложи да фолднете ръка, която иначе би спечелила.

Фолдването със слаби ръце е ясно.

№2: Принципът на агресия

Като цяло, агресия (залагане и рейзване) е по-добра от пасивност (чекване и колване)

Когато играете пасивно, вие просто се опитвате да стигнете до шоудаун. И можете да спечелите само по един начин – да имате най-добрата ръка на шоудауна.

Агресивната игра ви дава два начина да спечелите: да изкарате опонента си от пота в един момент или да спечелите на шоудауна. И това е по-добра алтернатива.

Стойността, която извличаме, когато караме опонента да се предаде, ние свързваме с фолд-екуити.

Всички залози, дори и малки, имат някаква фолд-екуити, но чековете и коловете нямат никаква.

№3: Принципът на залагането

Като цяло, един добър залог трябва да прави едно от трите неща:

  1. Да принуди по-добра ръка да фолдне
  2. Да накара по-слаба ръка да колне
  3. Да накара дроу ръце да вкарат повече пари в пота, за да видят следващата карта

Агресия е добра идея, но залозите трябва да имат някаква цел.

Залог, който кара по-добрата ръка да фолдне, ще печели пота, който иначе би загубила.

Залог, който кара по-слабата ръка да колне, гради пота.

Не искате да давате безплатни карти на дроу-ръцете.

Но, когато имате най-добрата ръка, а бордът е много опасен, залагането няма да е печелившо и вашата цел ще е да стигнете евтино до шоудауна.

№4: Принципът на заблуда

Като цяло, вие никога не искате да правите едно и също нещо през цялото време.

За да печелите, не можете да позволите на опонентите да са сигурни за това, което държите. Колкото са по-добри опонентите, толкова е по-важен този принцип.

Диапазони за отварящ рейз

Диапазонът за отварящ рейз зависи
от собствения ви стил, от това, как вие възприемате играчите на масата и най-вече, как ви възприемат те.

Имате стандартен диапазон, но трябва да сте готови да го стеснявате или разширявате с напредването на сесията.

Ще разгледаме по-тайт и по-лууз диапазони и ще преценим, какви корекции могат да се направят.

Един среден тайт играч на UTG може да отваря с 10% диапазон – ще го наречем диапазон №1:

22-АА, АТs-AKs; AJo-AKo; KQs

Това не е единствен 10%-тов диапазон – диапазон №2:

66-АА, A9s-AKs; AJo-AKo; KTs-KQs; QJs; JTs

Тези диапазони включват еднакъв брой ръце, но се играят доста различно.

Първият диапазон има предимствата с всичките си чифтове да удари сет на почти всеки флоп. Той е и най-лесен за игра.

Вторият елиминира ниските чифтове и ги замества с бродуей. Тук ще имаме по-малко сетове, но повече дроу, а те изискват по-добри пост-флоп умения.

По-лууз играч може да отваря малко по-широко – 17% диапазон №3:

22-АА; A8s-AKs; ATo-AKo; KTs+; QTs+; JTs; KJo+; QJo; JTo; 87s, 98s, T9s

Кой от трите диапазона е най-коректният за UTG? Е, често пъти няма правилен отговор. В определени обстоятелства всеки от тях може да е коректен (за определени типове играчи и масата).

Най-начинаещите по-добре да играят с диапазон №1 – другите диапазони изискват по-добри пост-флоп умения.

С течение на сесията трябва да променяте диапазона си. Ако играчите са по-тайт, трябва малко да разширите диапазона си. Ако опонентите са по-лууз, трябва да стесните диапазона си.

Отваряне от по-късни позиции

С изместването на позицията диапазонът става по-широк – остават по-малко играчи и имате по-добър шанс да играете в позиция.

Няма основни правила, но един тайт играч, който отваря от UTG с 10%, тогава:

  1. От МР – с 15%
  2. От СО – с 22%
  3. От BU – с 30%

Ето как можем да разширим диапазон №1:

  • 15% от МР: добавяме към диапазон №1 следното:

KTs+, QTs, JTs, A9s-A8s, ATo; 98s, T9s, KJo+

  • 22% от СО – към 15%-тов диапазон добавяме още:

А5s-A7s; KTo; QJo; JTo, 87s, 76s, A9o-A8o

  • 30% от BU – към 22%-тов диапазон добавяме още:

А2s-A4s; A2o-A7o; K7s-K9s, Q9s

Това изглежда доста „нити“…

Отваряне от SB е малко по-различно, защото тук винаги ще играем извън позиция. Можете да започнете да отваряте с диапазона на бутона, но ако ВВ често колва, използвайте диапазона на СО.

Размер на залога при отварящ рейз

И тук няма еднозначен отговор. Има няколко размера и всичките те имат своят резон:

  1. Мин рейз: залог с размер на ВВ (2хВВ);
  2. Голям рейз: 5 или 6ВВ
  3. Стандартен залог – 3 или 3.5 ВВ

Рейз с 3.5 бб е известен като рейз с размера на пота (първо слагате 1бб, за да покриете залога на големия блинд – потът става 1+1+0,5=2,5 бб, след което трябва да добавите размера на този пот, т.е. още 2,5 бб, с което вашия залог става 1+2,5=3,5 бб). Какво е специалното в залога с размер на пота? Той има 2 предимства:

1). Той е достатъчно голям, за да попречи на опонентите да получат добри шансове със спекулативни ръце;

2). Той е достатъчно малък, за да позволи средно-силни ръце да играят срещу вас.

Да видим какво се случва с всеки размер на залога в един пример.

NL200 (BB=2) Hero UTG с AQ и решава да отвори:

  1. Мин. Рейз – 4$ създава пот от 7$ (3$ от блиндове и 4$ отварящ рейз)

    Всеки от 3-ма останали играчи могат да колнат и да влязат в пота в позиция, получавайки шансове 7:4 или 1.75:1. Блиндовете са още по-добре: големия блинд получава шансове 7:2 или 3.5:1. За повечето ръце това са добри пот-оддс.

    Ръка, като 87 има очакван дял 1,5:1 (39%) спрямо ръката ви, а дори и пълен боклук като J2 е само 2.3:1 (29%). В резултат, вие давате съвсем прилични шансове за кол на вашия залог.

  2. Големият рейз до 10$ (5 бб) елиминира предишния ви проблем, но създава нов. Правейки толкова голям рейз, вие със сигурност отстранявате слабите ръце и трябва да знаете, че само добри ръце ще ви колнат. Ще разкарате блиндовете, но на цена, която ви прави слаб фаворит, ако получите кол.
  3. Рейз с размера на пота създава добър баланс. Рейзът ви е достатъчно голям, за да не дава добри шансове на всички спекулативни ръце, като и не е толкова голям, че да разкара всичките по-слаби ръце.

Промени в размера на залога

По принцип, няма нищо лошо да отваряте с един и същ размер. По този начин не давате никаква информация на опонентите си за силата на вашата ръка. На ниски лимити това не е толкова важно, защото никой не обръща внимание на подобни неща. Но на високите лимити, скриването на информация става много по-важно.

Но все пак можете да променяте размера на отварящия си рейз съобразно на позицията.

В ранна позиция често ще сте със силна ръка и обикновено ще сте извън позиция, ако ви колнат. И двете неща говорят за по-голям размер на залога – за да попречите на опонентите да влязат в ръката, бидейки в позиция, и за да направите пота по-голям, когато сте с по-силна ръка. В късна позиция ръцете ви ще са по-слаби, но, обикновено, ще сте в позиция, когато ви колнат. И двете неща водят до по-малък рейз.

Можете да комбинирате тези идеи:

UTG à 4 bb         (3.5 bb)

MP à 3.5 bb        (3 bb)

CO à 3 bb        (3 bb)

BU à 2.5 bb        (2.5 bb)

Лимпване преди флопа

Бихте могли да поискате да лимпнете, когато искате да играете в ръката, но тя е слаба за рейз. Обикновено, това ще е едноцветен конектор, нисък чифт.

Най-добрият съвет относно лимпа е: Не го правете!

Ако никой не е влязъл в ръката преди вас и имате ръка, с която искате да играете, просто рейзнете. Ако рейзвате всеки път, когато имате ръка, подходяща за игра, вие ще спечелите много повече потове, когато опонентите ви нямат нищо, и ще покажете сила, ако ви колнат и ще видите флопа.

Опонентите ви няма да знаят, кога имате премиум-ръка, а кога – нещо, като конектор от една боя; ще сте по-трудни за разчитане и ще сте по-опасен играч.

Рейзът със силни ръце и лимп с по-слаби е линия за много лесно експлоатиране. Вашите опоненти, които имат позиция спрямо вас, могат да рейзнат вашия лимп (това се нарича изолационен рейз) и тогава ще сте изправени пред труден избор: да фолднете слабата си ръка (с което си хвърляте парите) или да колнете (и да играете извън позиция със слаба ръка).

Лимпването не е абсурдно отиграване за много добри играчи, които могат да го вмъкват от време на време като част от балансираната стратегия, смесвайки някои спекулативни и някои силни ръце. Ако не сте от тази категория играчи, опростете играта си и минимизирайте възможните си грешки, просто рейзвайки, когато влизате в пота.

3-бет и 4-бет преди флопа

Ако преди вас един опонент отвори пота и вие имате ръка, годна за игра, имате два избора: да колнете или да рейзнете. При кои обстоятелства ри-рейзването е най-добре?

Обаче, дайте първо да погледне към терминологията. В No Limit Holdem първият ри-рейз се нарича 3-бет. Идеята тук е следната:

  • Първо, големия блинд рейзва малкия – и това е първият рейз;
  • След това, някой отваря пота – рейзва залога на големия блинд и това е вторият рейз
  • Пръви, истински ри-рейз става 3-бет (трети залог) и последвалият рейз ще е 4-бет.

А сега, едно интересно нещо:

В миналото, когато някой отваряше, се смяташе, че той го прави със силна ръка, а ако някой 3-бетва – то го прави с много силна ръка. Сега нещата не са такива.

Ако СО отваря до 3 бб с 20% от ръцете, той със сигурност ще колне или 4-бетне вашия 3-бет с 4% от началния си диапазон (примерно, с ТТ+, АК и AQ от една боя). И вие можете да го 3-бетвате с всеки 2 карти! Той ще фолдва в 75% от времето, и дори ако губите всяка ръка, когато той не фолдва, вие ще правите профит (предпполагаме, че блиндовете фолдват). Ако 3-бетвате до 9 бб, тогава изчисленията ще изглеждат така:

  • Вие ще печелите 4,5 бб (1,5+3) в 75% от случаите с профит: 4,5*0,75 = 3,375 бб
  • Вие ще губите вашия 3-бет в 25% от случаите: 9*0,25=2,25 бб

Като средна стойност, вие ще печелите: 3,375 – 2,25 = 1,125 бб.

Това прозрение доведе до нов подход, известен като „леко 3-бетване“. Идеята беше да се експлоатират тенденциите на повечето играчи, които играят премиум ръце, като се 3-бетва с ръце, като конектори, ниски чифтове и среден бродуей, събирайки профит, когато опонентът фолдне.

Леко 3-бетване повлече след себе си леко 4-бетване, което се опита да експлоатира стратегията за леки 3-бетове, продължавайки със стъпка напред. Ако в началото това можеше да се види само на високи лимити, сега това се среща навсякъде.

Флоп: Хедз-ъп или мултиуей

На флопа в 6-макс игрите по-често се среща хедз-ъп игра и тя е интересна с това, че, по всяка вероятност, и двамата играчи са пропуснали на флопа. В многостранните потове има по-голяма вероятност някой от играчите да се свърже по някакъв начин с флопа и да има готова добра ръка.

Хедз-ъп на флопа

Играта тук се управлява от няколко ключови фактора:

Агресор: Агресорът е този, който е направил последен залог преди флопа и е показал, че има най-добрата ръка. И ако опонентът му не е свързан по някакъв начин с флопа, агресорът ще има по-добра ръка и пост флоп. Обикновено, агресорът е този, който ще заложи на флопа. Опонентът му трябва да преоцени ръката си и да реши, дали си заслужава да продължи.

Позиция: да си в позиция е огромно предимство – виждаш действията преди да решиш, какво да правиш.

Силата на ръката: Пост-флоп играта ви се ръководи от силата на вашата ръка. Да погледнем към категориите ръце:

  • Монстър-ръце (каре, фулхаус, флъш, стрейт): Тези ръце са най-добри сега и, вероятно, ще бъдат такива и на шоудауна. Единствения недостатък на тези ръце е невъзможността да предизвикате екшън, защото флоп, така свързан с вашата ръка, изобщо няма да е свързан с ръката на опонента. Тези ръце са подходящи за игра в голям пот, но опонентът ви може да не смята така.
  • Много силни ръце (сетове, два чифта): Тези ръце, вероятно, са печеливши и заслужават да се заложи на флопа и търна. Те могат да срещнат проблеми по-късно в ръката, ако бордът предлага много дроус, но на дълга дистанция те печелят много пари.
  • Силни ръце (овър чифтове и топ чифтове): Тези са „работните ви кончета“. Те определено заслужават залога на флопа и могат да спечелят пота в този момент. За разнообразие, можете да изберете да чекнете на флопа и да заложите на търна. Обаче, тези ръце изискват много внимание и предпазливост. Ако залагате и опонентът не се отказва, това може да означава, че той
    • Може вече да бие тези ръце
    • Дроува до наистина голяма ръка, или
    • Планира да ви блъфира по-късно

    Овър чифтовете и топ чифтовете са обикновено добри на флопа, но ако стигнете до ривъра и не се подобрите, а и в пота влязат много пари, по всяка вероятност сте бити.

  • Средни ръце (чифтове – под топ чифтове): Тези ръце, които могат да са най-добри на флопа, са много уязвими, когато ръката продължи и излезе овър карта на борда. Главната ви цел със средна ръка е да стигнете евтино до шоудауна и да видите, дали е най-добрата. Такава ръка се играе най-добре срещу пасивни опоненти.
  • Дроу ръце (флъш- и стрейт-дроус и комбинирани дроус): Добро изиграване на тези ръце е от решаващо значение в No Limit Holdem, защото те имат способността да вземат целия стак на опонента, когато той има силна ръка. Като цяло, ще имате шансове за кол на флопа, но ако не се подобрите, може и да нямате шансове за кол на търна.
  • Нищо (нито дроу, нито чифт): От тази група са ръцете, с които ще блъфирате.

Многостранни потове на флопа

При наличие на много опоненти играта на флопа се променя драстично и ръцете на шоудауна са по-силни, отколкото при хедз-ъп. Вероятността да сте изправени пред по-силни ръце на шоудауна влияе върху начина на изиграване на всеки тип ръка на флопа.

Ето какви промени трябва да се направят за многостранните потове:

  1. С много силни ръце почти никога не се прави слоуплей. Когато имате силна ръка в многостранен пот, има по-голям шанс някой от масата да държи дроу или поне ръка, която може да колне залога. Ако има някой, който може да колне, определено ще искате да заложите.
  2. Със силна или средно-силна ръка, ръката трябва да е по-силна от обичайното, за да заложите. Ръце, като топ пеър/топ кикър имат по-малка стойност, защото или вече има по-силна ръка, или някоя ръка има по-голям шанс да се подобри до по-силна на шоудауна. Почти винаги ще залагате с ТПТК, но трябва да сте много внимателни, когато срещнете съпротива. С по-слаби топ пеъри ще чеквате по-често, отколкото в хедз-ъп потове.
  3. С дроу ръце можете да използвате по-малки шансове от обичайното. С няколко опонента в ръката има по-голям шанс някой да държи ръка, с която може да колне, дори ако скритите шансове изглеждат малки.
  4. Ако планирате блъф, трябва да имате по-сериозни основания, за да оправдаете този ход.

И ето едно кратко правило за игра в многостранни потове:

Вероятността, че залогът на един играч репрезентира истинската сила на неговата ръка, е право-пропорционална на броя на играчите в пота.

Видове залози на флопа

Има много видове залози на флопа. Можем да имаме силна ръка и да искате да вкараме колкото може повече пари в пота. Ръката ни може да е слаба, но не искаме да покажем слабост и можем да изгоним опонента с добре премерен по време блъф.

Освен това, има и резонни причини да НЕ залагаме на флопа.

Залозите на флопа могат да бъдат подредени в няколко групи:

Залози за стойност

Какво е един залог за стойност:

След идването на флопа, мислите, че ръката ви е най-добра – топ пеър или по-добро. Вие залагате

  • За да вкарате повече пари в пота
  • За да попречите на опоненти с дроу да ви бият

Ако някой колва – вие градите пота; ако всички се фолдват – вие печелите пота.

Един пример: NL200. Вие сте на UTG и отваряте с 6$ и бутонът и големия блинд колват (пот 19$). На флопа удряте топ пеър с добър кикър. Големия блинд чеква, вие имате силна ръка и за момента няма причини да мислите, че някой има по-добра, затова правите стойностен залог за 14$. Бутонът фолдва, а ВВ колва, правейки пот от 47$.

Стойностния ви залог постига 3 цели:

  • Изграждате пота с най-добрата ръка за момента;
  • Елиминирате единия играч;
  • И получавате позиция спрямо останалия опонент.

Колът на вашия опонент може да означава едно от следните неща:

  1. Той има по-добра ръка от вашата, но колва, а не рейзва, за да ви заложи капан по-късно в ръката;
  2. Той има чифт, по-слаб от вашия, но не е сигурен, дали изобщо имате нещо;
  3. Тъй като на борда има две купи, той може да има дроу на купи;
  4. Той няма нищо, но решава да флоутне: планира да открадне пота с блъф по-късно.

За сега остатъка от ръката не ни интересува. Как се изиграва ръката, зависи от картите на търна и ривъра и от уменията на играчите.

Блъфове

Ако имате инициатива преди флопа, но флопът не ви помага, можете да изберете да блъфирате. Блъфовете на флопа са ефективни, ако флопът може да е помогнал на много ръце, с които бихте рейзнали преди флопа.

Например, отваряте от МР с Т9, малкия блинд колва. Флоп: АJª4. Малкия блинд чеква. Въпреки, че сте пропуснали на този флоп, много от ръцете, с които бихте рейзнали преди флопа, съдържат асо и опонентът лесно може да повярва, че сте ударили асото. Вие залагате, опонентът фолдва.

Полублъфове

Полублъф е залог (или рейз) на флопа или търна с дроу-ръла, която обикновено не е най-добрата на момента, но има аутове, за да стане най-добрата ръка.

Комбинацията от двете – вероятността опонента да фолдне и шанса ръката да се подобри до най-добрата – прави полублъфа печеливш.

Полублъфовете се отличават от истинските блъфове с това, че имат аутове да станат печеливша ръка, докато истинския блъф обикновено няма аутове или има малък шанс да се подобрят до най-добрата ръка.

Продължаващи залози

Продължаващ залог е залог на флопа от префлоп агресора. Може да бъде както за стойност, така и за блъф. Продължаващ залог поставя опонента под напрежение, ако той е пропуснал на флопа или има нисък чифт – ще му е трудно да продължи.

Стандартната честота на С-бета е 60% – 70%.

Донк бетове

Донк бет е взимане на инициатива на флопа, направено от играч, който не е агресорът преди флопа. Донк бетовете е признак за слаб и неопитен играч. Ако сте първият действащ на флопа и ръката ви е достатъчно силна за залог, като цяло, най-добре е да чекнете към префлоп рейзъра, да му позволите да направи продължаващия залог и след това да рейзнете залога, за да вкарате повече пари в пота.

Ето един пример: UTG отваря до 3 бб и вие на големия блинд колвате с 98. Флопът е 8ª7ª3. Вие имате топ пеър със слаб кикър. Стандартното отиграване тук би било да чекнете и да видите, какво ще направи префлоп рейзърът. Вместо това вие донквате за 5 бб, опонентът се фолдва.

Вашият донк информира опонента, че сте ударили на флопа и харесвате ръката си. Той вероятно има две високи карти и решава (мъдро) да не се бори за пота. Въпреки, че печелите ръката, очакването ви, вероятно, би било по-високо при чек и позволение опонентът да направи продължаващ залог.

Информационни залози

Информационен залог е просто залог, направен за да се получи информация за силата на ръката чрез оценяване на реакцията на опонента.

Някога този залог беше много популярен. Сега това се отчита като грешка. Често не получавате никаква информация, а чекването и оценяването на силата на ръката чрез играта на опонента на флопа и търна ви дава същата информация на по-ниска цена и запазва пота малък.

Текстури на флопа

Ключов елемент в играта на флопа е разбирането на значимостта на текстурата на флопа. Това е термин, описващ характеристиките на флопа.

Дали и трите карти са от различни бои (рейнбоу флоп)? Дали има две карти от една боя (двуцветен борд)? Дали и трите карти са от една боя (монотонен борд)? Свързани ли са картите или са широко раздалечени? Има ли чифт на борда? – Всичко това са характеристики на текстурата.

След раздаването на флопа, можете да комбинирате текстурата на флопа с действията преди флопа, за да отговорите на няколко ключови въпроси:

  1. Доколко е добра ръката ми сега?
  2. Предвид действията на опонента преди флопа, помага ли му този борд?
  3. Предвид действията ми преди флопа, би ли помислил опонента, че този борд ми помага?

След като отговорите на тези въпроси, можете да съставите план за залагане на флопа и на по-късните улици. Ако ръката ви е силна сега, вие ще залагате, за да изградите пота и да попречите на опонента евтино да хване карта, с която може да ви бие. Ако сте пропуснали на флопа, решението ще е по-трудно. Ако бяхте префлоп агресор, дали щяхте да направите продължаващ залог или просто щяхте да чекнете, за да се опитате да видите търн-карта?

А ако не бяхте префлоп агресорът, все още трябва да се занимавате със същите въпроси. В повечето случаи, опонентът ви ще залага. Ще продължите ли в ръката, или ще фолднете, за да ограничите загубите?

Да разгледаме няколко примера:

Пример №1: Сухите флопове. Отваряме от МР с AJ, бутонът колва. Флоп: Q62

Такъв вид флоп се нарича сух флоп. Сухите флопове имат една висока карта, която не е асо, и трите карти са достатъчно раздалечени и са от различни бои.

Много малко ръце се свързват със сух борд и не са възможни никакви дроус, което го прави идеален за продължаващ залог от префлоп агресора, защото, когато играчите колват префлоп рейзовете, те обикновено един от четирите типа ръце:

  1. Среден или нисък чифт
  2. Асо със слаб кикър, обикновено то една боя
  3. Средни конектори от една боя
  4. Две средни карти от една боя (J9, 97 и т.н.)

И много малко от тези ръце се свързват с такъв борд. Няма стрейтове, флъшове и, освен ако колърът не се е включил с чифт, то вероятно и сега няма такъв. Той може да помисли, че и вие сте пропуснали на този борд, но ще му е трудно да продължи срещу ваш залог.

Пример №2: Мокрите флопове. Рейзваме с Аª9ª и кътофът колва. Флопът е JT9. Това е мокрия флоп. Тези флопове много добре се свързват със средни карти, които се очаква да има в диапазона на колъра. Ако в неговата ръка има Q, J, Т, 9, или 8, той има поне чифт, ОСД, а и лесно може да има 2 чифта, сет или готов стрейт. Освен това, двете купи говорят за възможен флъш-дроу.

Въпреки, че имате третия чифт, най-разумно е тук да чекнете. Със залог няма да можете да изгоните нито една от тези ръце, освен може би много нисък чифт, затова не си заслужава да инвестирате пари. В същност, залагате, СО рейзва и вие фолдвате.

Пример №3: Пеърнати флопове. СО рейзва, ние с 66 на бутона колваме. Флоп: 882ª. СО залага, ние?

Пеърнати флопове имат много от характеристиките на сухите бордове, тъй като много малко ръце се свързват с пеърнат флоп, така че, ако СО не е започнал с чифт, вероятно, той го няма и сега. Освен това, той не може да има флъш и стрейт дроу. Нашата скромна ръка от чифт шестици, вероятно, е най-добрата ръка.

Ако е вероятно да имаме най-добрата ръка, опциите ни са кол или рейз. В този случай, рейзът е по-добрият избор. Ако опонентът има две високи карти и блъфира (най-вероятният сценарий), един рейз би спечелил ръката. Ако просто колнем, на търна могат да дойдат карти, които не бихме искали да видим. Ако на търна излезе асо и опонентът заложи, ние няма да знаем, дали той наистина има асо или не и грешното предположение може да ни струва много пари. Ние рейзваме и СО фолдва.

Пример №4: Флопове с висока карта асо (А-хай). От UTG ние рейзваме с JJ. Малкия блинд колва. Знаем, че той обича да играе много ръце.

Флопът е Аª92ª

Малкия блинд чеква. Ние?

Флоповете А-хай се държат малко по-различно от другите типове флопове. Тъй като първоначалния рейзър често има ръка със силно асо, това са естествени флопове, на които той може да продължи да залага, дори ако (както е в този случай) в действителност има друга ръка. Обаче, дали флопът се свързва с колъра зависи от нивото на играчите.

На ниски нива, много от лууз играчите колват залога със слаби аса и по този начин се свързват с флопа. Като цяло, слабите играчи нв фолдват чифт или асо преди флопа, така че префлоп агресорът няма шанс да ги изгони от ръката. Той, обаче, може да спечели целия стак на опонента, ако има по-добро асо.

В по-силни игри, колърът рядко ще има асо в тази ситуация. Добри играчи често ще 3-бетват с АК/AQ и обикновено ще фолдват слабите аса, страхувайки се да не бъдат доминирани от UTG рейзъра. Тук С-бетът се прави без никакъв риск.

В този случай знаем, че малкия блинд е лууз и лимита не е особено висок, затова има шанс той да има асо. Обаче, повечето от вероятните му ръце нямат асо, и залогът е малко по-добър от чека. Вие залагате и малкия блинд фолдва.

Оразмеряване на залога на флопа и на по-късните улици

Върху размера на залога влияят следните фактори:

  • Силата на ръката;
  • Текстурата на флопа;
  • Размера на стаковете;
  • Информация за опонента.

Обикновено размерът е от ½ до 1 пот.

Размерът на залога и логиката:

  1. По-малко от ½ от пота: това се прави по различни причини:
    1. Играчът иска да заложи, но не вижда причини да залага повече;
    2. Информационен залог

    Най-добрата причина за този размер, ако той е блокиращ залог: смятате, че ако не заложите, това ще го направи вашия опонент. Целта тук е да видите следващата карта на по-малка цена.

  2. Залог с размер ½ от пота:

    Това е типичният размер за продължаващ залог на сух борд.

    Губим по-малко, ако опонентът е свързан с борда; предлага добро отношение риск/награда.

  3. Залог с размер 2/3 – ¾ от пота:

    Това са размери за стойностен залог, целящи изграждане на пота, или за продължаващ залог на не толкова сухи бордове.

    Тези бордове предлагат някакви шансове за дроу (например 9с8d3c), и по-голям залог орязва предлаганите пот-шансове.

  4. Залог с размера на пота: обикновено се прави на много мокри бордове.
  5. Залог с размер, по-голям от пота: Това е необичаен ход, но, ако след като заложите с размера на пота, в стака ви остават съвсем малко чипове – ангажирани сте към пота и ще трябва да платите евентуален залог, предлагайки много добри шансове – има смисъл да заложите повече – да влезете ол-ин – въпреки, че залогът е по-голям от размера на пота.

Все пак, няма фиксирани насоки. Залозите ви трябва да бъдат такива, че опонентът да не може да разбере, какво точно целят.

Всичко това важеше за хедз-ъп игра. В многостранни потове, залозите ви трябва да са по-големи, тъй като вероятността някой да има ръка, с която е готов да колне, е по-голяма. Същото се отнася и за дроу.

Игра на търна

Междувременно стигнахме до търна: четири от петте карти са раздадени и вече имате добра представа за крайната си ръка. А ако сте внимавали за действия на опонента, би трябвало да имате добри предположения за неговата ръка.

Най-важната характеристика на търна се състои в това, че остава само една неизвестна карта. И ако ръката ви сега е по-добра, отколкото на флопа, вие сте по-голям фаворит, защото опонентът ви има само един шанс да хване карта, която може да ви бие. По същия начин, ако мислехте, че сте бяхте „ъндърдог“ на флопа и не ударихте на търна, сега сте още по-голям „ъндърдог“.

Фактът, че лидерът е в по-добра ситуация от преди, има няколко важни извода за играта на търна. Да погледнем към двата най-важни:

  1. Залогът за стойност е по-силен от преди.
  2. Дроу-ръцете са по-слаби, отколкото преди (ако не удариха на търна). Защото, ако на флопа дроу има шансове между 2:1 или 2.5:1 (от флопа до ривъра), то ако не удари на търна, шансовете стават 4:1/5:1 (тъй като остава само една карта).

Залагане на търна

Какви са причините за залог на търна?

  1. Залог за стойност с достатъчно силна ръка. Ако имате достатъчно силна ръка, ще искате да залагате, за да увеличите пота, който ще спечелите, ключовата дума тук е „достатъчно силна“. А силата на ръката зависи от няколко фактора. Ръка, като овър пеър, ТПТК, ТР добър кикър, вероятно ще е най-добрата ръка на флопа. Но ако бордът е опасен и са замесени няколко играчи, към ривъра топ пеър става средно-силна ръка.
  2. Изгражда пота, ако сте чекнали на флопа и имате ръка. Често пъти чек на флопа с готова ръка добавя баланс към играта ви. Но понякога можете да имате ръка, с която смятате, че е за малък пот: чек на флопа е начин да запазите пота малък. Но ако и вие, и опонентът ви сте чекнали, тогава на търна, вероятно, ще искате да заложите. В този момент трябва да започнете да изкарвате някакви пари от вашата ръка и да попречите на опонента да удари ръка и да ви бие.
  3. Залог, ако флопа е минал с чек и вие нямате ръка. Когато всички чекват на флопа, вероятно никой няма ръка. Но дори и без ръка залог на търна често има смисъл и може да е единствения шанс да грабнете пота.
  4. Залог, ако сте направили блъфиращ продължаващ залог на флопа и опонента е колнал. Ако преди години опонентите фолдваха при залог на флопа без да имат силна готова ръка, то сега често се колва със слаб чифт, дроу и с нищо. Вие можете да изстреляте втори блъф на търна. Известен като „двоен барелинг“, този втори залог показва сила и съответно е по-труден за кол. Вие трябва да планирате двоен барел за поне няколко от вашите блъфове на флопа.
  5. Залог, ако вие имате ръка и опонентът вероятно има дроу. В този случай залогът кара опонента с дроу да фолдне или да направи грешка, колвайки, тъй като вече няма шансове за кол,
  6. Залог преди да дойде „кулър“. Другата причина за залог срещу потенциално дроу е, че опонентът ви може да НЯМА дроу. На флоп виждате няколко дроус, но опонентът в същност има средно-силна ръка. В този случай той иска да стигне до шоудаун, но се страхува, че вие ще ударите дроу. На търна идва карта, която не помага на дроус. Бихте могли да заложите и той вероятно отново ще колне. Но да предположим, че не залагате, притеснени от капан. На ривъра идва карта, която завършва дроу. Вие няма да залагате от страх да не бъдете рейзнати от монстър. Но и опонентът ви няма да заложи по същата причина. На шоудауна вие печелите ръката, но пропускате да спечелите повече пари от по-слабата ръка на опонента, ако бяхте заложили на търна. Наричаме картата на ривъра кулър. Създавайки привидно опасен борд, тя замразява действието. Ако имате добра ръка и опонентът ви може да има, а може и да няма дроу, възможността от появата на кулър ви дава допълнителна причина да заложите на търна.
  7. Залог на търна като подготовка за ол-ин на ривъра.

    Когато имате много силна ръка, вероятно бихте искали да спечелите целия стак на опонента, ако той има ръка, с която иска да стигне до шоудаун. Начинът да влезете ол-ин на ривъра е да заложите на търна толкова, че на залог на ривъра да не е много по-голям от стака на опонента.

Чекване на търна

Какви са причините за чек на търна? Кога това е най-доброто отиграване?

  1. Чек след неуспешен продължаващ залог.

    Двоен барел е опция, но когато нямате нищо и бордът е неблагоприятен, вие ще трябва да чекнете и да фолднете при залог.

  2. Чек като капан

    Ако често правите продължаващи залози, понякога се налага да чеквате търна със силна готова ръка, особено срещу слаб опонент. Той често ще залага, за да спечели пота, а вие ще отговаряте с рейз или кол.

  3. Чек за предизвикване на залог или кол от опонента.

    Ако имате силна ръка на търна, един залог застрашава опонента ви с потенциална загуба на целия му стак, ако той колва залога ви на търна и, съответно, на ривъра. Наричаме това принципа на лоста: вие вкарвате лоста със среден залог на тръна, застрашавайки целия му стак. Чекването на търна премахва заплахата и може да му позволи да колне залога на ривъра, тъй като рискът е по-малък.

  4. Чек като блъф-кетчър

    Блъф-кетчър е ръка с някаква шоудаун стойност, но с която не искате да залагате. Страхувате се, че ако заложите, по-добрата ръка ще колне, а по-слабата – ще фолдне. Но, чеквайки на търна, позволявате на опонента да блъфира на ривъра с някоя слаба ръка, мислейки, че потът може да се открадне. Тогава вие хващате тези блъфове.

Игра на ривъра

Ривърът е най-важната улица. Достигайки ривъра, вие сте видели всичките действия и целия борд – имате максимум информация. А и залозите на ривъра са по-големи и ол-инът не е толкова необичаен. Всичко това означава, че преимуществото на един добър играч е по-голямо на ривъра, отколкото на която и да е друга улица. И усъвършенстването на играта на ривъра е ключ към успеха.

Как ще играете на ривъра, зависи до голяма степен от ръката ви:

  1. Имате нътс. Това е щастливо обстоятелство, но изисква правилно изиграване на ръката.

    Ето едно правило:

Ако имате нътс на ривъра, в повечето случаи ще искате да влезете ол-ин.

Каква е логиката тук: ако направите нормален залог, ще бъдете колнати в определен % от случаите. Ако пушнете за ол-ин, ще ви бъде платено далеч по-рядко. Но парите, които ще спечелите дори от тези редки случаи, ще са повече от спечеленото с нормален залог, колкото и да е по-чест този кол.

Обаче, кога има смисъл да заложите без да пушвате на ривъра?

Най-добрият момент за нормален залог е, когато опонентът ви не показва достатъчна сила, но индикира, че има ръка, с която иска да стигне до шоудауна. Типичният начин за неговото отиграване е чек/кол, когато няма очевидни дроус, т.е. той държи блъф-кетчър, като топ пеър с приличен кикър или среден чифт. Голям залог ще го накара да фолдне, но залог с размер ½ от пота може да вкара някакви пари.

  1. Имате много добра ръка, която не е нътс.

    В тази трябва да си зададете следният въпрос: „Ако направя добър залог (например, с размера на пота) и опонентът пушне за ол-ин, ще колна ли?“ Ако отговорът е „да“, тогава третирайте тази ситуация, сякаш имате нътс.

    Ако отговорът е „не“ и в същност ще фолднете при рейз за ол-ин, тогава трябва да вярвате, гледайки предишните действия, че има приличен шанс опонентът ви да има нътс. Тогава трябва да стигнете до шоудауна по-евтино и трябва да чекнете или да направите малък залог с идеята да колнете скромен залог от опонента.

  2. Имате добра ръка на даден борд и ред залагания.

    Ще говорим за ръце, които нито са втори, нито дори трети нътс, а просто са „доста добри“ ръце. Какво точно означава „доста добра“ в дадена ситуация е широко понятие.

    Ако бордът е с чифт, то каре и фулхаус са нътс, а стрейтове и флъшове могат да се класифицират като „доста добри“.

    На борд без чифт и трите карти са от различни бои, стрейтове са нътс, сетовете са много силни, но добри два чифта се класифицират като „доста добри“.

    Класическата (и скъпа) грешка е тук да не се залага на ривъра, обръщайки по този начин ръката в обикновен блъф-кетчър. Лесно е да се направи грешка на борд от пет различни карти, където са възможни всички видове силни ръце. Опонентът би могъл да ви трапне с някой добре скрит стрейт, или би могъл да удари някой от петте възможни сета. Очевидно голям брой възможни силни ръце затруднява залагането с два чифта за някой неопитен играч.

    Като цяло, струва си да направиш един добър залог на ривъра с ръце, които категоризираме като доста добри. Ако имате затруднения да залагате в такива ситуации, направете анализ на ръцете, задайте си следните въпроси: как е изиграл ръката опонентът, би ли чекнал със сет на две улици, дали той е колнал на флопа и търна с гътшот и го е ударил на ривъра. Вижте, в повечето случаи, действията на хората отразяват силата на тяхната ръка.

    Освен това, се замислете, дали на ривъра ще имате или не най-добрата ръка.

  3. Имате ръка с някаква стойност. Такава ръка обикновено е нещо, като топ-пеър или втори или трети чифт. Но, в зависимост от борда, тя може и да е по-силна – два чифта, например. Както и да е, това е ръка, която според вас може да е най-добра, но вие бихте предпочели да не инвестирате повече пари в пота, ако не се налага.

    Идеално е да имате такава ръка, когато сте в позиция. И, ако опонентът чекне, вие можете да чекнете бихайнд, за да видите, дали ръката ви наистина е най-добра.

    Ако той направи малък залог, вероятно, ще трябва да направите нещо, което наричаме „crying call“. Най-вероятно сте победени, но неговия залог ви дава пот-шансове 5 или 6 към 1 и не е нужно да печелите често, за да е печеливш колът ви.

    Ако опонентът прави голям залог, шансовете ви няма да са толкова добри и това е моментът на трудно решение. Ще е нужно да колвате от време на време или опонентът ви ще научи, че може безмилостно да ви блъфира. Най-добрата стратегия тук е да преразгледате ръката си отново и да се запитате, би ли играл опонентът ви силна ръка по този начин. Ако историята му е издържана, обикновено ще е най-добре да фолднете. Но онези ръце, където историята му „понамирисва“, можете да използвате за кол. Понякога ще бъдете надхитрени, но шансът ви да хванете няколко блъфа, ще бъде подобрен.

  4. Нямате нищо. Когато нямате нищо на ривъра, опциите ви са или да фолднете, или да блъфирате. В повечето случаи ще фолдвате. Обаче, понякога трябва и да блъфирате, за да не може опонентът ви да каже, дали вашият залог на ривъра означава непременно силна ръка. Ето и няколко правила за блъфиране на ривъра:
    1. Блъфирайте само с ръце, които нямат шоудаун стойност. Ако блъфирате с нищо и опонентът ви рейзне, вие с лекота ще хвърлите ръката. Ако заложите с ръка, като втори чифт, и бъдете рейзнати, ще ви се наложи да фолднете ръка, която би спечелила, ако опонентът ви решеше да рейзне с нищо.
    2. Не блъфирайте някого, който вече е показал доста сила. Те ще ви колват, дори ако не са щастливи да го правят.
    3. Не блъфирайте колинг-стейшън. Това би трябвало да е очевидно. Играчи, които рядко хвърлят ръцете си, ще продължават да го правят.
    4. Не блъфирайте, когато историята ви е несъстоятелна. Ако репрезентирате силна ръка, премислете отново търна и вижте, дали действието ви там отговаря на това, което репрезентирате сега.
    5. Блъфирайте, ако на ривъра излезе страшна карта. Добри плашещи карти са ръце, които правят нисък или среден чифт на борда, или привидно допълват стрейта. Историята, която разказвате, е, че имате средна ръка или дроу и удряте джакпота. Обаче, слаби играчи често се опитват да блъфират, когато на ривъра излиза третата карта от боята. Добрите играчи знаят този ход и ще разберат, какво правите.
  5. Не блъфирайте с висока карта (като асо) в ръката ви. Ако вие и опонентът ви бяхте на дроу и двамата сте пропуснали, вашата висока карта може да бъде достатъчно добра за победата.

Очакване и очаквана стойност

В покера всички решения имат стойност. Ние свързваме тази стойност с „очакваната стойност“ или „очакването“ на решението (EV).

В някои случаи можем да пресметнем тази стойност директно, в други ситуации, ще оценяваме стойността като правим логични предположения за ръката на опонента и какви действия той би могъл да предприеме в бъдещето. Като цяло, когато вземаме решение, ние се опитваме да оценим или пресметнем стойността на различните линии и да изберем тази, с най-високата очаквана стойност.

Да разгледаме един пример.

Ние сме на с KQ на NL200. Префлоп: един играч рейзва до $7, друг колва и ние (със стак от $120) колваме също – останалите фолдват и потът е $24 (7+7+7+1+2).

Флоп: А98

Първият играч залага $20, втория – фолдва, а ние колваме с нътс флъш дроу. Пот = 24 + 20 + 20 = 64$

В нашия стак остават: 120 – 7 – 20 = 93$

Картата на търна е 2. Ние все още сме с дроу, като остава само една карта. Опонентът пушва за $60. Не вярваме, че той би направил това без разумно силна ръка, най-малко топ-пеър. Можем ли да колнем?

за да отговорим на този въпрос, ще пресметнем очакваната стойност от кола в сравнение с очакваната стойност на фолда.

Очакваната стойност на фолда е 0 – ние няма да слагаме повече пари в пота и просто се махаме. Забележете, че $27, които вече инвестирахме в пота, тук няма да се отчитат – те са мъртви пари и не ни принадлежат, те са на пота. Ще разглеждаме само новите пари, които ще рискуваме, а фолдът не ни струва нищо.

Да предположим, че ще колнем. Потът по настоящем е $124 (64 + 60) и ние трябва да вложим $60, за да видим ривъра. Най-доброто ни предположение, че нито поп, нито дама на ривъра няма да са достатъчно добри, за да вземем пота. За да спечелим, трябва да ударим флъша. Точно сега имаме 9 аута за флъш от останалите 46 карти. Така, ако колваме, ние мислим, че ще ударим флъша 9 пъти от 46 (19,5%) и ще спечелим, докато ще пропускаме 37 пъти от 46 (80,5%) и ще губим.

Да опростим нещата: ще печелим в 20% от случаите и ще губим – в 80%. В покера обикновено няма нужда от сложни пресмятания и опростяванията са нормално нещо. И така, пресмятането на очакваната стойност изглежда така:

0,20*124$ = 24,80$ + 0,80*(-60$) = -48,00$

Очакваната стойност на кола е:

24,80$ – 48,00$ = – 23,20$

Ако ние колнем, ще загубим.

В един опит, разбира се, ние няма да губи това количество. Ние или ще губим $60, или ще печелим $124. Но ако вземем стотици и хиляди случаи, средната ни загуба ще е точно такава.

И така, бихме казали, че този кол има „отрицателна EV“ и фолдът е правилно отиграване.

Пот-шансове

По време на една ръка рядко правим изчисленията на очакваната стойност, споменати в предния раздел. Вместо това ще използваме съкратен метод, базиран върху пот-шансовете.

Пот-шансовете, или пот-одс, е размерът на пота, сравнен със сумата, която трябва да платим. В предният пример потът беше $124 и ние трябваше да платим $60, което ни предлага под-одс 2,07 към 1:

124/60 = 2,07

Големи пот-шансове означават, че ще бъдем добре компенсирани, ако ударим, и можем да колнем като ъндърдог. Ниските пот-шансове означават тъкмо обратното.

За да решим проблема на масата, като в предния пример, ние сравняваме предложените ни пот-шансове с шансове да направим ръка. Ако пот-шансовете са по-големи от шансовете да направим ръка, тогава ще е изгодно да колнем. Ако те са по-малки, ние не получаваме добри шансове и трябва да фолднем.

В предния пример, шансовете да направим ръка бяха 4,1 към 1

37/9 = 4,1 (37 са безполезните карти: на търна те са 46-9; 9 са аутовете за флъш)

Пот-шансовете са по-малки от шансовете ни да ударим ръка и ние трябва да фолднем. Това е същото заключение, до което стигнахме в предния раздел, но е с по-малко работа.

Явни и скрити пот-шансове

Пот-шансовете съществуват като две променливи, явни пот-шансове и скрити пот-шансове.

Явните пот-шансове са шансове, които се появяват, когато в ръката няма повече действие. Шансовете, които виждате, са само шансове, които получавате. Ако имате достатъчно пот-одс за кол, вие трябва да колнете, в противен случай – трябва да фолднете. Примерът от предния раздел, където опонентът влиза ол-ин на търна, показва такива шансове, тъй като вашия кол или фолд приключват действието.

Скритите шансове са малко по-различни. Да предположим, вие колвате залога, но ръката не приключва. Има още улици, на които може да има залози. Възможно е да спечелите повече пари по-късно, ако ударите ръката си, но няма да инвестирате повече, ако пропуснете. Скритите шансове са оценка на реалните шансове, които ще бъдат предложени, като се има предвид количеството пари, което можете да спечелите по-късно.

Да предположим, че сме на големия блинд и имаме чифт червени двойки. Играчът от UTG рейзва до $6 и двама след него колват. Другите фолдват и идва вашия ред. Потът е $21 и, за да играем в ръката, ще ни струва само $4.

Тъй като сме извън позиция и сме изправени пред трима играчи, разумно е да приемем, че ще трябва да се подобрим поне до сет двойки, за да спечелим ръката. Шансовете против да ударим поне една двойка на флопа е около 7,5 към 1.

При пот от $21 ние трябва да платим $4 и това е 5,2:1

21/4 = 5,2

Това са доста добри пот-шансове, но не са толкова големи, колкото шансовете да ударим ръката си и, ако знаем, че в пота няма да влязат повече пари, щяхме да фолднем. Обаче, много вероятно в пота да влязат още пари, ако ударим нашия сет.

Да приемем, че флопът е AQ2

Когато в ръката има още трима играчи, определено има вероятност поне един от тях да има чифт аса и желае да играе. Ние чекваме с нашия сет, префлоп рейзърът залага $16, другите двама се фолдват. Ако след това рейзнем до$40 и дори ако префлоп рейзърът фолдне в този момент, другите $16 отиват в пота. Тези допълнителни пари репрезентират скритите шансове, които имахме, когато колнахме първоначалния залог.

Това е прост пример, а скритите шансове могат да бъдат и сложни. В много ситуации е съвсем лесно да ги надценим. Вие можете да ударите ръката си и да установите, че повече пари няма да има, защото опонентът ви няма нищо. А можете и да ударите ръката си и да загубите много пари. (В нашия пример, да предположим, че първоначалния рейзър в същност рейзва с покет дами и беше колнат от някой, поставящ капан с аса. В пота ще идат много пари, но за съжаление те няма да са за вас, освен ако не ударите четвъртата двойка на ривъра).

Скритите шансове е реално нещо и трябва да ги имате предвид, но ще е най-добре да правите консервативна оценка.

Обратни скрити шансове

Концепцията за скритите шансове се отнася до ръце, които не са добри, но могат бързо да станат такива. Ниски чифтове, поредни карти от една боя са все ръце, които могат да се подобрят до сетове, стрейтове и флъшовве. Когато една от тези ръце удари и опонентът има доста добра ръка, като топ-пеър или два чифта, те могат да спечелят много, ако не и целия стак на опонента. Такива ръце отнасяме към категория ръце с добри скрити шансове: те губят малко, ако пропуснат флопа, но могат да спечелят много, когато се свържат с флопа.

Но има и друг тип ръце, където нещата не са такива.

Например, на NL100 имате стак от $106. Вие сте на бутона с А7. Първият играч фолдва, вторият рейзва до $3.5, кътофът фолдва. Потът сега е $5 и ви струва само $3,5 да платите и да видите флопа. Вашите пот-одс са 1.4:1 ($5/$3.5 = 1.4)

Имате асо и позиция над опонента и решавате да играете. Колвате $3.5, правейки пота $8.50, блиндовете фолдват.

Флопът е AJT.

Рейзърът чеква. Вие имате топ пеър, макар и слаб кикър и решавате да заложите $5, „за да видите, къде сте в ръката“. Първоначалният рейзър сега рейзва до $15, информирайки ви, че сте в света на болката. Какво правите вие?

Умно ще е да фолднете. Фактически, залогът ви на флопа не беше мъдро решение. Ръка, като асо и малка карта, която, както казваме, е обречена на обратни скрити шансове. Колкото повече пари идват в пота с подобна ръка, толкова е по-вероятно да сте победени. Когато ударите с ръка, като А7о на флопа, чифт аса или чифт седмици, най-добрият сценарий за вас е да заложите и опонентът да фолдне. Но, ако ръката продължи и потът ще става все по-голям и по-голям, вашият топ пеър слаб кикър става все повече и повече втора най-добра ръка.

Логиката на скритите шансове в тази ситуация работи срещу вас и оставането в ръката става все по-скъпо.

Размери на стака

Размерът на стака определя цялостната стратегия и избора на ръцете.

Къси стакове

Стаковете от 20 до 30 бб са известни като къси стакове. Можете да сте с къс стак по два начина: доброволно и принудително, губейки чиповете си.

Принудителният начин трябва да се избягва. Един играч трябва да седи на масата със стак от поне 100 бб, освен ако желанието му е друго.

Играчи, които избират да играят с къси стакове, правят това поради две причини:

  • Някои не харесват идеята да губят 100 бб или 200 бб в една ръка и играят с къс стак, за да намалят загубите си. Като цяло, тези играчи се опитват да играят „нормален“ покер, но с къс стак. Играчите с тази стратегия са в много неблагоприятно положение, защото късия стак не му позволява да играе „нормален“ покер.
  • Другата причина е игра по определена стратегия на късия стак (която умря). Тази стратегия предполага да се играят само премиум ръце (високи и средни чифтове, силни аса или бродуей), но да се залага само префлоп и на флопа. Идеята е да влязат ол-ин на флопа с овър чифт или ТПТК. Тази стратегия е ефективна и е базирана върху солидна логика. Тук обаче не можем да говорим за скритите шансове.

Средни стакове

Това е стак от 40 – 60 бб. Ако с късия стак трябва да играете само премиум ръце, то със средния стак можете да включите и спекулативни ръце.

Пълни стакове

Пълния стак е 100бб. Тъй като пълният стак е по-голям от размера на отварящия рейз 25 – 35 пъти, то това ви принуждава да играете повече ръце – както премиум, така и спекулативни тоакива.

Дълбоки стакове

Дълбокия стак е 150бб и повече. Понякога можете да започнете от самото начало да играете с такъв стак – има зали, където това е позволено. Дълбоките стакове са благоприятни за умела игра, но са и опасни за невнимаващи играчи.

Адаптиране на вашата стратегия към размера на стака

Като цяло, ръцете, които играете префлоп, и начинът, по който ги оценявате и играете постфлоп, ще са функция от ефективния стак.

Ефективният размер на стака означава размера на най-малкия стак в ръката. Ако вие сте със 100бб и ви колва играч с 30бб, тогава ефективният стак ще е 30бб. И това ще е стак, който контролира цялата стратегия.

Една от целите ви в покера е да имате най-добрата ръка и да вкарате всичките пари в пота с тази ръка. Ако стакът е малък, ръката ви трябва да стане най-добра много бързо – още префлоп или на флопа. Обикновено, високите чифтове нямат нужда от подобряване на флопа, а бродуей карти добре се свързват с повечето флопове и често ще бъдат най-добрата ръка.

С големите стакове парите няма да влязат ол-ин преди търна или ривъра. От тук може да изведем следните заключения:

  1. Влизането ол-ин на по-късен етап облагодетелства ръце, които се развиват по-дълго време – конектори от една боя, аса от една боя, гапъри и малки чифтове (в по-малка степен).
  2. Тъй като са замесени много пари, играчите не си ангажират стаковете към пота, освен ако не мислят, че ръката им е силна. За да спечелите тези пари, ви е нужна много силна и добре прикрита ръка. Най-добрите за тази цел ръце са тези, които формират малко вероятни стрейтове.

Представете си, че сте със стак от 20бб с АК и играчът в позиция рейзва, вие го 3-бетвате и той колва. Идва флоп К98. Вие пушвате с останалото от стака с ТПТК. Какви са шансовете ви ръката ви да е най-добрата сега? А шансовете са доста добри. Възможно е опонентът ви да има по-добра ръка, но вие постигате целта си, слагайки всичките си пари на масата с вероятно най-добрата ръка.

Сега, обаче, сте със 150 бб със същата ръка. След вашия 3-бет в стака ви остават 140бб. На флоп А86 имате ТПТК, залагате и опонентът колва. На търна идва 5 – завършва флъша; вие залагате и опонентът отново колва. На ривъра излиза 9 – вие чеквате, а опонентът влиза ол-ин. Какъв е шансът сега ръката ви да е най-добра? Сега е очевидно, че вашият ТПТК не е толкова добър и колът ще бъде много оптимистично отиграване.

Скрити шансове

Друг начин да разберем връзката между избора на ръцете и размера на стака е да разгледаме идеята за явни и скрити шансове. Когато влизате в една ръка, вие виждате комбинацията от явните шансове, предлагани от силата на ръката ви, плюс скритите шансове, предлагани от прикритите ръце, които можете да направите.

Годност за игра = Явни шансове + Скрити шансове

Когато стаковете са къси, доминират явните шансове, тъй като скритите са ограничени от размера на стака. Висок чифт и високи карти предлагат най-добрите явни шансове – тези ръце доминират в игра с къси стакове.

Но при големите стакове започват да доминират скритите шансове. Сега високите чифтове и високите карти са по-малко важни, защото те имат тенденция да печелят малки потове, но средните и малките свързани карти предлагат шансове да се печелят огромни потове.

Тъй като всяка ръка, която играете, предлага шансове да спечелите огромен пот на правилния флоп, вие ще искате да играете повече ръце.

Наивната стратегия да чакаш само чифтове и високи карти и да се опитваш да спечелиш пота на страхотен флоп (известна също като сет-майнинг) се преобръща и престава да бъде коректна при игра с дълбоки стакове.

Правилната стратегия може да бъде формулирана чрез следната връзка:

Големи стакове загатват големи скрити шансове, което предполага игра с повече ръце.

Силата на ръката и размер на пота

Големи ръце – за големи потове, малки ръце – за малки потове!

Идеята за свързване на силата на ръката с размера на пота изглежда очевидна, но изненадващо трудно се прилага на практика.

Например, имаме нещо, което може да се нарече най-добрата ръка – топ пеър топ кикър на флопа – и имаме много причини да заложим:

  1. Искаме да заложим за стойност и да вкараме повече пари в пота.
  2. Искаме да заложим, за да принудим дроу-ръце да получат неправилни шансове.
  3. Искаме да заложим, за да балансираме ръцете, с които пропускаме на флопа и блъфираме чрез С-бет.

Това са все добри причини за залог. Обаче, залозите и размера на пота нарастват в геометрична прогресия и привидно разумни размери на залога правят толкова голям пот, който не съответства на силата на ръката.

Ето една ситуация, описваща този момент:

Вие сте на бутона с KQ, CO отваря пота и изглежда стандартен тайт-играч. Вие имате разумно добра ръка и решавате да рейзнете, мислейки, че опонентът вероятно опитва кражба. Но той плаща. Идва флоп: К93, където удряте топ пеър с добър кикър. Залагате малко над половината пот и опонентът плаща. Потът е вече $73, ефективния стак е $155.

На търна идва 8. Вие все още държите топ пеър и опонентът досега не е показал сила. Вие залагате и той влиза ол-ин. В този случай получавате пот-шансове 3:1 – с вашия топ пеър решавате да не се предавате и колвате. Той показва 99, на ривъра излиза А и той взима пота, а вие губите целия стак.

Къде е грешката? Не сте взели нито едно решение, което е глупаво само по себе си. Във всеки момент вие правихте най-агресивния избор и всеки избор беше приемлив, което знаехте през цялото време. Всяко решение, обаче, ескалираше пота до момента, в който замесихте целия си стак с ръка, която беше подходяща само за малък пот. Това може да се случи в игра, където размерът на залога може да нарасне мигновено.

По-добрият начин за изиграването на ръката беше да чекнете или на флопа, или, по-вероятно, на търна. На флопа имате добър топ пеър на сух борд. Ако имате най-добрата ръка, опонентът ви ще има много малко аутове.

Залагането на флопа е добре, но чек-бихайнд на търна щеше да е по-добро отиграване. Ако ръката ви все още е добра, тя ще бъде най-добра и на шоудауна, но залогът на търна дава шанс на ръцете, които ви бият, да спечелят целият ви стак.

Чекването на търна е известно като пот-контрол. Това значително ограничава размера на пота, когато ръката ви не е достатъчно силна за игра в голям пот.

Кои ръце са достатъчно добри да участват в големи потове? Това зависи от опонента, борда, линиите за залагане и т.н. Но като цяло чифтовете са за малки потове, докато сетове, стрейтове и флъшове са за големи потове.

Ангажираност към пота

Идеята „малки ръце – малки потове, големи ръце – големи потове“ е пряко свързана с ангажираността към пота. Основно, вие сте ангажирани към пота, когато той е достатъчно голям, така че залогът на опонента за ол-ин ще ви предложи толкова добри пот-одс, че сте принудени да колнете с ръка, която имате, при ръка, която мислите, че опонентът ви държи. Когато имате подобна ситуация, можете да изберете вие да влезете ол-ин и да „хванете“ някаква фолд-екуити (ако все още има такава).

Примерът от предния раздел е показателен за ангажираност към пота. Когато опонентът влиза ол-ин на търна, потът става толкова голям, че ви се предлагат пот-одс 3:1 за кол. Това са големи шансове, а и вие мислехте, че той може да блъфира: може да държи ръка, като KJ, пък вие можете да ударите дроу.

Като цяло, вие трябва да оцените залозите и коловете по-рано в ръката съобразно вероятността те да доведат до ангажираност към пота по-късно.

Отношение стак към пота

Отношението стак:пот (SPR) е полезен инструмент за анализиране, как съотношението между стаковете и потовете влияе върху изиграването на ръката.

То се определя като отношението на по-малкия стак към размера на пота след всичките залози преди флопа.

SPR = малък стак/Пот след префлоп действия

Например, играете на NL200 и сте на бутона със стак $250. UTG загуби много пари преди няколко раздавания и не си е допълнил стака. Неговият стак е $70.

Преди флопа UTG рейзва до $7 и вие колвате. Всички други играчи фолдват – действията преди флопа приключват. Какво е SPR?

Потът стига до $17 ($3 от блиндовете и по $7 от всеки играч). По-късият стак в този момент е UTG, който е останал с $63:

63/17 = 3,7

С какво е полезно това число? SPRе бърз пътеводител към две полезни късчета информация:

  1. Доколко е вероятно играчите да станат ангажирани към пота, ако има повече действия?
  2. Какви ръце вероятно да са добри за игра в тази ситуация?

Очевидно е, че колкото е по-малко SPR, толкова е по-вероятно играчите по-бързо да се ангажират към пота. 3,7 е доста ниско, което посочва, че ако действието на флопа е залог и фолд, по всяка вероятност „шортакът“ да влезе ол-ин. Това е напълно ясно.

Обратно, високото SPR, да речем 10 и повече, означава, че играчите все още имат толеранс да направят залог без да се ангажират към пота.

Различните SPR са благоприятни за различни типове ръце:

  • Ниско SPR е благоприятно за ръце, чиято сила се вижда незабавно, като чифтове и овър карти (които на флопа или стават, високи чифтове, или изцяло пропускат). Незабавната им сила означава, че с тях можете бързо да влезете ол-ин, което е най-вероятно при ниско SPR.
  • Високо SPR облагодетелства дроу ръце, чиято сила се нуждае от по-късни улици: едноцветни карти, конектори от една или различни бои. Високото SPR означава, че тези ръце могат да колнат залог и да видят другата карта или две без да се ангажират към пота. Високо SPR не е благоприятно за овър карти, тъй като, когато ръката стига до по-късни улици, шансът един чифт да си остане най-добрата ръка се намалява по-бързо от нарастването на пота.

Изградете си навика за бързото определяне на SPR на флопа и можете да избегнете някои скъпи грешки по-късно в ръката.

Advertisements
 
Вашият коментар

Posted by на 12/04/2015 in Harrington

 

Етикети: ,

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: