Applications of NLH by Matthew Janda – 10. Post

Част VI: Игра на флопа извън позиция

Въведение

Игра извън позиция е смущаваща тема за играчи от почти всички нива на умения. Тъй като на флопа диапазоните са широки, начинаещите се мъчат да обхванат всичките видове ръце от диапазона на всеки играч и да определят, чий диапазон е по-силен. Дори докосването до темата игра на флопа извън позиция те кара да се чувстваш объркан или съкрушен.

И обратно, напредналите играчи знаят, колко е трудно да анализираш и да моделираш ситуациите на флопа, тъй като все още има да се раздават карти. Това е вярно и за префлоп играта, но тъй като все още няма общи карти, префлоп стратегиите могат да се запаметят и да се прилагат с малко мислене. Но на флопа, където няма перфектна отправна точка за определяне дали да заложиш, или да чекнеш, когато си извън позиция, лесно може да се случи, че залагаш или чекваш с небалансиран диапазон без да го осъзнаваш, и това е особено проблематично, ако си извън позиция. Проблемът е, че един проницателен опонент често пъти ще залага и ще рейзва, за да затрудни реализирането на очаквания дял на една ръка от небалансиран диапазон.

Следователно е важно да се разберат основните теоретични концепции, стоящи зад играта на флопа извън позиция, въпреки, че простото им разбиране няма автоматично да ви направи страхотен играч. Като повечето състезателни игри, покера изисква взимане на решения в рамките на ограничено време и основните фактори, които определят най-доброто решение, могат да бъдат доста комплексни. Така че, важно е да разберем теорията зад играта на флопа извън позиция, но, за да станем перфектни играчи е необходима много практика.

Менталният блок от залагането като префлоп рейзър

Когато се дискутира позиционната игра на флопа, аз умишлено се въздържам да акцентирам дали бяхме префлоп рейзър или просто колд-колнахме. Може би един от най-големите и най-често срещаните лийкове дори при успешни играчи е, че те почти винаги залагат като префлоп-рейзъри, и когато са извън позиция, чекват, ако са колд-колнали префлоп. Това често се прави по отношение на играч, който има по-силен диапазон, или според това, доколко е ценна позицията. Фактически, взимането на инициатива чрез залог извън позиция след префлоп колд-кол дори се нарича „донк-бет“, което само по себе си предполага, че това е линия, която не се използва често от силните играчи.

Както ще видим, един силен играч не би трябвало да залага с висока честота просто защото той е префлоп-рейзър и има инициатива. По същия начин, колд-колващият извън позиция играч не би трябвало да се страхува да донк-бетва на текстури, които са благоприятни за неговия диапазон. Въпреки всичко, тъй като тези лийкове са толкова разпространени, нека, преди да ги оправим, да обсъдим, защо това е така.

Една от причините за съществуването на тези лийкове е, че мнозина играчи, осъзнавайки, че често пъти е правилно да залагат на флопа, когато са префлоп-рейзъри, се престарават, и, тъй като префлоп-рейзърът обикновено би заложил на флопа, сякаш няма особен смисъл играчът, който е колд-колнал префлоп, да донк-бетва извън позиция със силна ръка, защото един чек-рейз вероятно би бил успешен.

Така че, защо залагането изглежда сякаш винаги работи? Представете си игра на маса с десет играчи, където има трима тайт-играчи, трима лууз-играчи и трима средни играчи. След отварящ рейз от УТГ по-вероятно е да бъдем колнати от лууз-играч с широк диапазон, отколкото от тайт-играч със силен диапазон. Следователно, обикновено за нас има смисъл да залагаме на флопа, тъй като нашият диапазон вероятно е по-силен от този на опонента ни.

Тъй като това е далече от теоретически коректен покер, все пак това, вероятно, е една разумна репрезентация на това, как играта беше играна преди няколко години (и все още се играе така на живо). Стратегията за постоянен продължаващ залог на флопа в хедз-ъп потове вероятно показваше профит, особено срещу слаби играчи. С други думи, този съвет, най-вероятно, биеше игрите в миналото.[1] Но правила като това са лоши от теоретична гледна точка и ще доведат до загуби срещу силни опоненти и не дотам големи печалби срещу слаби такива.

Другата причина играчите често да не поемат инициатива като префлоп колващ играч е, че е трудно да балансираш и двата диапазона: за залог и чек на флопа извън позиция. Фактически, балансирането на комплексни диапазони извън позиция вероятно е вторият най-труден за усъвършенстване аспект от безлимитния холдем (оразмеряването на залога е най-трудният), и много от играчите нямат желание да отделят време, за да развият това умение.

Накрая, не е изненадващо, че играчи, които са способни да донк-бетват, както и ефективно да защитават чековете си като префлоп рейзър, често нямат желание да го обсъждат. Това е така, защото усъвършенстването на това умение е като ценно оръжие, и сякаш няма особен смисъл да окуражаваш други играчи също да го развиват. А междувременно, играч, който е усъвършенствал това умение, вече е на този етап от кариерата си, където повечето от наученото идва от анализирането на собствената му игра, а не директно от другите.

Така че, нека започнем аналитично да подобряваме нашата игра, когато сме извън позиция. За да започнем, хайде да анализираме относителната сила на ръцете и на двамата: на префлоп рейзъра и на колд-колващия на няколко текстури, използвайки диапазоните от „Таблицата с препоръчвани ръце“ от Част 2 „Префлоп игра“.

Анализ на диапазони на флопа

МР отваря на флоп К♣Т♣4♦: овър чифтове+ 8,6%; топ чифт, топ кикър+ 14,3%; флъш-дроу 7,6%

Бутонът флат-колва ОР от МР: овър чифтове+ 7,2%; ТРТК+ 14,4%; флъш-дроу 7,2%

Общ очакван дял на флопа: МР = 49,9%; ВU = 50,1%

МР отваря на флоп А♥6♣3♠: ТРТК+ 10,2%; топ пеър 33,5%; среден чифт+ 58,3%

Бутонът флат-колва ОР от МР: ТРТК+ 12,0%; топ пеър 26,4%; среден чифт+ 55,2%

Общ очакван дял на флопа: МР = 52,5%; ВU = 47,5%

МР отваря на флоп Т♣8♦4♦: овър чифт+ 16,4%; топ пеър+ 27,6%; флъш-дроу 8,9%

Бутонът флат-колва ОР от МР: овър чифт+ 12,0%; топ пеър+ 24,0%; флъш-дроу 10,4%

Общ очакван дял на флопа: МР = 49,0%; ВU = 51,0%

Както може да се види, силата и на двата диапазона – за префлоп рейз и колд кол – са сравними на всичките посочени текстури. Фактически, в примера с флоп А♥6♣3♠, диапазонът на бутона има по-добри топ чифтове и е безспорно по-силният диапзон, въпреки по-малкия си очакван дял. Все пак, много от печелившите играчи вероятно щяха да се съгласят, че са свикнали почти винаги да залагат, когато са префлоп рейзъри, особено на сух борд с една висока карта, какъвто е А♥6♣3♠.

Така че, заключението е, че оптималният покер не се интересува, кой е рейзнал префлоп и има инициатива, нито пък дали сме срещу силни опоненти. Всичко, което има значение, е текущото състояние на играта. Това включва, какъв е диапазонът на всеки играч, кой е в позиция и колко са дълбоки стаковете в сравнение с пота.

Оценяване на ценността на позицията на флопа

Въпреки, че точната ценност на позицията на флопа не може да се изчисли, има някои текстури, където да си в позиция е извънредно ценно. Но има и други текстури на флопа, на които позицията не е толкова важна. Тази концепция може да се илюстрира по най-добрият начин чрез преглед на един екстремален пример.

Когато се опитвахме да разберем, каква част от залозите ни на флопа в позиция трябва да са за стойност, ние започнахме от един прост пример, където предположихме, че диапазонът ни е перфектно поляризиран. В такава ситуация винаги щяхме да залагаме на флопа, търна и ривъра с правилното съотношение между стойностни залози и блъфове на всяка улица, за да накараме опонента си да няма интерес да колва. Тъй като диапазонът ни беше перфектно поляризиран, нашият опонент не би могъл да ни попречи да реализираме очаквания си дял, и заради това за него няма да има смисъл да залага с блъф-кетчърите си когато и да е.

С други думи, тъй като опонентът ни винаги ще чеква, когато сме с перфектно поляризиран диапазон (без да ни дава нова информация) и нито един от двамата няма да се подобри с получаването на безплатни карти, тогава няма да има значение, кой е в позиция, при условие, че единият от играчите е с перфектно поляризиран диапазон. По-конкретно, когато диапазонът на един играч е перфектно поляризиран, позицията няма стойност. Това е, с перфектно поляризиран диапазон ние трябва да блъфираме с едно и също количество ръце на флопа, търна и ривъра независимо от това, кой е в позиция.

В действителност, няма играч, който някога ще има перфектно поляризиран диапазон на флопа, но има ситуации, когато диапазонът за залагане функционира по-скоро подобно на перфектно поляризиран диапазон, отколкото като някакъв друг. Това се случва, когато ръцете за стойностен залог едва ли ще бъдат победени от по-слаби ръце и е много малко вероятно блъфовете да се подобрят.

Ето един пример. Когато един играч залага на флоп К♣3♠3♦, той обикновено ще го прави с много поляризиран диапазон. Освен това, играчите рядко залагат с намерението да залагат за стойност само на една или две улици на такава структура на борда (въпреки, че се случва), и почти няма вероятност най-добрата ръка на флопа да бъде победена на търна или ривъра от по-слабата ръка. Следователно, ако един играч чек-колва на флопа, той почти винаги ще чеква на търна, тъй като диапазонът на залагащия играч ще остане поляризиран.

Тъй като е малко вероятно допълнителните карти да доведат до ситуация, в която по-добрите ръце ще бъдат победени, повечето играчи, вероятно, ще се чувстват комфортно, играейки извън позиция на флоп К♣3♠3♦. По-конкретно, лесно е да чек-колнеш със слаб чифт и средно-силни чифтове, тъй като почти не се очаква появата на овъркарти на търна или ривъра. Освен това, понеже играч, който чек-колва на флопа, почти винаги ще чеква търна, залагащия на флопа не получава допълнителна информация за диапазона на опонента.

От друга страна, позицията е по-ценна на бордове, където по-слабите ръце могат да победят по-силните такива на търна или ривъра. Това е така, защото играчът в позиция винаги получава първата възможност да прекрати действието и да види допълнителната карта. Това му позволява по-ефективно да манипулира размера на пота и да реализира очаквания дял на ръцете си. С други думи, позицията е по-ценна на онези текстури на флопове, където търнът вероятно ще промени силата на много от ръцете в диапазона на всеки играч.

Много от текстури, такива като J♠T♠4♣, които са благоприятни за играча в позиция, са добре известни както на слаби, така и на силни играчи. На подобен борд почти всеки блъф има поне една овър-карта и някакъв вид стрейт дроу. Това означава, че дори най-силните ръце на флопа лесно могат да бъдат победени на търна. Следователно, играчът в позиция ще има много по-лесен начин да реализира очаквания дял на своите средно-силни готови ръце и дроус, отколкото играчът извън позиция.

Други текстури, където позицията е особено ценна, не са толкова добре известни, тъй като допълнителните карти на пръв поглед не изглеждат като заплаха. Често срещаната грешка, която играчите правят, е да приемат, че сухата текстура на борда – тази с малко или без възможни дроус – означава, че няма никакъв риск да позволиш блъфовете на опонента да видят безплатни карти. Нещо, което окуражава играчите да мислят по този начин, е фактът, че обикновено на сухите бордове има малко силни ръце, като, например, сетове, които не страхуват от даване на безплатни карти.

В действителност, ниските бордове имат склонност да облагодетелстват играча в позиция, защото почти всеки блъф има овъркарти, и удрянето на топ-пеър на търна или ривъра често ще е достатъчно добре, за да се спечели на шоудаун. С други думи, това е ситуация, когато имаш дроу с две овър-карти, които на ниските бордове имат 6 аута. Следователно, ниските бордове функционират подобно на мокрите бордове, тъй като най-слабите ръце и за залог, и за кол имат значителен очакван дял.

За да илюстрираме това, да си представим, че отваряме от кътофа и бутонът колва. Ако флопът е 7♠5♣2♥, почти всяка търн-карта ще подобри някои слаби ръце както от нашия диапазон, така и от диапазона на опонента. Това е, около 57% от търн-картите ще са овър-карти, и на флопа няма ръце, които няма да има разумно количество екуити.

Освен това, позицията е особено ценна на флоп 7♠5♣2♥, за нас ще е трудно да заложим за стойност на флопа и търна с маргинална по сила ръка, когато сме извън позиция. Това е така, защото опонентът ни ще има възможността да блъфира, след като ривърът се чекне, и маргиналните ни ръце ще станат блъф-кетчъри. Това затруднява играта със средно-силни ръце, такива, като деветки, осмици или чифт седмици. Обаче, чек-колването със средно-силни ръце също не е идеално, тъй като често ще бъдем побеждавани от блъфовете на опонента на търна и ривъра.

Това води до следното правило:

Колкото е по-трудно да се чек-колва извън позиция на дадена текстура на флопа, толкова по-ценна ще бъде позицията.

Забележете, има бордове, където даването на безплатни карти е рисковано, и където маргиналните по сила ръце, с които по правило се чек-колва, често ще бъдат побеждавани на търна или ривъра.

По-надолу са дадени примери на текстури на флопове с кратко обяснение, защо позицията е, или не е ценна. За по-добра визуализация на някои ръце от диапазоните на всеки играч ще предположим, че отваряме от кътофа и само бутонът колва.

Флоп №1: Q♣6♥2♥

Позицията не е особено ценна на тази текстура, защото в нашия диапазон и в диапазона на опонента има множество ръце с малък очакван дял. Това улеснява чек-кола с топ-пеър или с някой от средните чифтове, тъй като няма много овър-карти, които могат да дойдат на търна. Силните ни чифтове понякога ще бъдат побеждавани от флъш-дроус, но повечето ръце, които имат приемлив шанс да станат флъш на ривъра, така или иначе няма да бъдат фолднати при залог на флопа.

Флоп №2: 9♥5♥3♣

Тази текстура и е ниска, и е мокра, така че позицията тук е извънредно ценна. Трудно е да се чек-колне на този флоп, тъй като ръцете, които искат да стигнат до шоудаун без да се залага и на трите улици (като деветки и осмици), са същите онези ръце, които лесно могат да бъдат победени от овър-карти.

Флоп №3: Q♣J♦6♠

Противоположно на това, което си мислят повечето играчи, тук позицията не е особено важна. Лесно е да се чек-колне с чифт дами и валета, тъй като нашият опонент често ще залага с ръце с малък очакван дял, които едва ли ще се подобрят. Освен това, флопът от време на време може да бъде чек-рейзван, за да попречим на опонента да залага безрзсъдно.

Флоп №4: 7♣2♦2♠

Както дискутирахме преди, позицията е по-ценна на сухи и ниски бордове в противовес на това, което си мислят повечето играчи. Чек-колът с маргинални готови ръце е труден, защото те често ще бъдат побеждавани на търна и ривъра, но в тази ситуация, силните ръце могат да бъдат слоуплейвани и чек-рейзвани на по-късна улица.

Флоп №5: 7♥6♥4♣

Тази текстура е абсолютен кошмар за играча извън позиция. Трудно можем да определим диапазон за чек-кол, защото този ход дори с нътс (като сет) е рискован. Обаче, ако никога не чек-колваме със силна ръка, опонентът ни може агресивно да овърбетва на много от търн- и ривър-карти.

Нещо повече, маргиналните по сила ръце, с които ще чек-колваме на флопа, често пъти ще бъдат побеждавани на по-късни улици. Освен това, ако опонентът ще овърбетва, той ще е способен да залага с висока честота и пак ще остане балансиран. Така че, бордове като този, изискват от нас да чек-рейзваме и да чек-фолдваме на флопа с висока честота.

[1] Имайте предвид, че когато казвам „игри от миналото“, искам да подчертая, че безлимитния холдем в частта си за кеш-игрите почти не се играеше до 2004 година. Но турнирите No-limit holdem, които започнаха да се показват по телевизия, възбудиха интереса към иначе мъртва игра.