RSS

10 съвета, които ще ви помогнат да биете микролимитите

08 Март

Съвет 5: Залагайте на подходящи флопове

Преди всичко, искам да напомня, че досега се говори САМО за игра, свързана с кражби и противодействия на кражби. Не говорим за игра от ранни и междинни позиции. Поредицата се води от double2.

Този съвет, както се вижда, вече се отнася за постфлоп игра.

Ситуация: Хиро отваря от бутона (отваря широко, както дискутирахме в Съвет 1). Малкия блинд фолдва и ВВ (регулар 19/17) колва.

Той е идеалната мишена за кражба, но не се получи – големият блинд колва и ние с широкия си диапазон стигаме до флопа.

Сега е моментът да се замислим за диапазона на опонента – с какъв диапазон ВВ ще колва отварящия рейз от бутона? Спрете се и помислете…

т5-1

Това е стандартна ситуация. Но ето какви са често срещаните заблуди около нея. За целта ще разгледаме два вида флоп.

Флоп 1: K♥ 4♦ J♣

Помислете за следното: колко често ще правите продължаващ залог на този флоп, с какви ръце ще залагате и, ако залагате, тогава колко?

А ето какви са и заблудите относно действията им на подобен борд:

  • Мога да презентирам тук множество силни ръце, затова ще залагам често и много.
  • Опонентът ще фолдне много от покет-чифтовете си, затова ще залагам често и много.

Но преди да видим защо това е така, да разгледаме и втория борд:

Флоп 2: 4♦ 9♥ 2♥

Въпросите са същите: колко често ще залагате и колко? Помислете малко…

Заблудите тук са следните:

  • Нищо не можем да презентираме тук, затова честото хвърляне на „въздух“ е напълно нормално.
  • Не мисля, че опонентът често ще се предава.
  • Често ще получавам чек/рейз.

Това са основните заблуди, за които double2 можа да се сети – в действителност, те са много повече.

Да обобщим казаното до сега:

т5-2

Но да погледнем към ситуацията по друг начин.

Доколкото си спомняте, говорим за игра срещу тайт-регуляр, който колва от ВВ. Вече знаете, че на микро лимитите тайт-играчите слабо защитават блиндовете си, и именно това е причината да крадем от BU и CO с по-широк диапазон. Така че, щом той се защитава чрез кол, можем да предположим, че диапазонът му за защита е доста тайт. Тогава Флоп 1 идеално му подхожда, защото диапазонът му е пълен с бродуей-карти – на този борд той удря гътщоти, ОСД, чифтове, два чифта и т.н. Той уцелва борда и с всичките тези ръце няма да се предаде срещу продължаващия ни залог. Покет-чифтовете са много малка част от диапазона му и, съответно, хвърлянето им ще се случва доста рядко. Това означава, че срещу тайт-опонент трябва да залагаме много внимателно, тъй като той няма да се откаже лесно. Ръката ни на този борд трябва да има някакво екуити, за да заложим. И залогът ни трябва да е малък – не повече от ½ от пота.

Каква е причината да залагаме малко на бордове с високи карти? Тя е чисто теоретична.

Ако продължаващия залог е с по-малък размер, тогава опонентът трябва да се защитава с по-широк диапазон, т.е. той трябва да продължава по-често: колкото е по-голям размерът на залога, толкова по-рядко трябва да се защитаваме и обратно.

Просто, ако един играч прави голям залог, например с размера на пота, той получава по-лоши шансове за блъфовете си и следователно, опонентът му ще трябва да колва по-рядко, за да не му дава възможност да блъфира печелившо с всеки две карти. И така, когато залагаме по-малко на такъв борд, ние принуждаваме опонента да се защитава с по-широк диапазон. И действително, на бордове с хай-карта такъв малък залог е истински проблем за нашия опонент. Ето един пример: борд А72 рейнбоу – ние залагаме ½ от пота (или дори 40%). Опонентът ни разбира, че срещу подобен залог той трябва да се защитава с по-широк диапазон. Обаче, как ще стане това? Никак не е лесно: ще му се наложи да се защитава с К-хай, Q-хай ръце, а всичките тези ръце са „мъртви“ спрямо стойностния ни диапазон – Ах и по-добро.

Така че, ако залагаме малко както със стойностни ръце, так и с блъфовете си, на опонента ще му е трудно да разшири диапазона си за защита. И в резултат, той много често ще се предава срещу такъв бет-сайзинг. А именно в това е смисъла.

А сега да поговорим за флоп 2 (4♦ 9♥ 2♥)

Хиро уцелва този борд доста по-добре. Можете да си помислите, че това не е така, но истината е, че това е точно така. Първо, в диапазона на Хиро има покет-чифтове ТТ+, а в диапазона на опонента ги няма. Това не са чак толкова много комбинации, но все пак те са 30. И в този случай диапазонът на опонента за хващане на блъфовете има малко възможности за усилване, например, ако той държи покет осмици или А9 – няма да има много аутове. С други думи, блъф-кетчърите му имат много малко аутове спрямо стойностния ни диапазон. И това е много важно. Работата е там, че, както изяснихме в предишния пример, в диапазона му има множество високи карти и на такъв борд основната му част са високи карти. Да, той ще има и покети, но това не е много голяма част от диапазона му, но пък овъркартите ще са много. Това са А-хай и бродуей комбинации. Излиза, че горната част от диапазона на Хиро е значително по-силна от диапазона на опонента и освен това, в диапазона на Хиро има множество слаби ръце, които превъзходно уцелват този борд – това, например, са ръцете от типа 45s, Q2s, J2s, K2s, Q4s и дори някои комбинации от различни бои. А опонентът няма такива ръце – той държи овъркарти и покет-чифтове.

Така че, този борд е по-подходящ за диапазона на Хиро. Тук няма да има нужда често да се предваме – на опонента ще му е трудно да продължи с овър-картите си.

Например, ние залагаме ¾ от пота, а той е с К♠ J♠ – трудно е да продължиш с такава ръка: няма да е лесно да играе чек/кол или чек/рейз. В общия случай, ниските бордове са по-подходящи за играча, който отваря префлоп. Но трябва да се отбележи, че ниските бордове се срещат доста по-рядко от тези, в пример 1 (около 20% – 25%). Затова никак не е чудно, че в диапазона за кол на ВВ има голямо количество високи карти – те много по-често уцелват флопа, но пък почти изцяло пропускат на ниските бордове.

Така че, префлоп-агресорът трябва да прави продължаващи залози по-често и с по-големи размери именно на ниските бордове. Освен това, нашият „въздух“ ще се подобрява по-често спрямо блъф-кетчърите на опонента.

Например, Хиро залага с ръце като AT, JT, KQ, KJ и т.н. В същност, това са блъфове – голи овъркарти. Но всяка една от тези ръце има по 6 солидни аута. Ето един пример: Хиро прави продължаващ залог с KQ, опонентът колва и Хиро уцелва К или Q на търна. Това е доста силна ръка, с която може да се заложи за стойност още веднъж, ако не и на трите улици. Имам предвид, че всичките тези овъркарти, с които С-бетваме, имат около 25% очакван дял спрямо диапазона на опонента за блъф-кетчънг. Ако той колва с 88, 77, 98, А9, той по правило няма да е много напред от гледната точка на очакван дял – т.е. Хиро няма да е много назад с блъфовете си. И, ако залагаме със силните стойностни ръце (JJ, QQ, TT …), то блъф-кетчърите на опонента направо „умират“ и това е много важно.

Обобщение за този борд:

  • С-бетвайте често с овър-карти, гътшотове, бекдорове; хвърляйте само чист „въдух“
  • Залогът трябва да е по-голям: около 75% – 80% от пота.

т5-3

А какво ще правим с втори чифт и на двата борда?

На флоп 1 залогът с втори чифт няма особен смисъл. Работата е там, че вторият чифт не е достатъчно силен за стойностен залог (разбира се, можем да заложим за стойност, но това няма да е най-удачният валю-бет). Освен това, вторият чифт не се нуждае от особена защита тук, защото диапазонът, с който ВВ ще се предава при залог, включва малко ръце с по-голям очакван дял спрямо валето.

Обаче на втория борд, диапазонът, с който опонентът ни ще се предава при залог от наша страна, включва много ръце, които имат голям очакван дял спрямо такива ръце, като К4s, например. Така че, ако не заложим с К4, ние му позволяваме да реализира очаквания си дял безплатно. Например, опонентът държи JT, ние играем чек бихайнд с К4 – той получава безплатна възможност да хване един от шестте си аута. Но, ако заложим с К4, по всяка вероятност той ще хвърли своите JT и няма да реализира очаквания си дял.

Не ви призовавам абсолютно винаги да С-бетвате с втори чифт; понякога можем да играем чек-бихайнд и след това да колнем залога на опонента на търна.

Просто искам да покажа разликата между двата борда: на втория – това има по-голям смисъл.

И още нещо. На ниските бордове залогът трябва да е по-голям. Това е така, защото на ниския борд опонентът може да разшири диапазона си за кол много лесно (нещо, с което ще продължи) в сравнение с борд 1. Както си спомняте, говорихме, че ще му е трудно да намери ръце, с които да колне, за да разшири диапазона си.

На флоп 2 той няма такива проблеми.

Да вземем един екстремален случай:

  • Да предположим, че на флоп 1 залагаме ¼ от пота. Опонентът ще намрази тази ситуация с ръка, като Q7s, но дори и с А-хай ръка никак няма да му се иска да колва залог с размер ¼ от пота. Същото се отнася и за трери чифт – например 55.
  • От друга страна, на втория борд опонентът лесно ще колне с А-хай и ще си разшири диапазона за чек/кол с различни бродуей-комбинации, които, както знаем, присъстват в диапазона му. Освен това, наличието на овъркарти е предпоставка ръката му значително да се подобри. Затова залагаме повече и с двата вида ръце: както за стойност, така и за блъф

Ами ако опонентът ни не е тайт или се защитава широко?

Опонент 25/20 – защитава се често и широко. Това означава, че на флопа той „пристъпва“ с широк диапазон. В този диапазон попадат различни слаби ръце (Qxs, Jxs,Txs, конектори и няколко Кхо). С такъв опонент на флоп 1 определено можем да залагаме по-често, защото диапазонът му не включва само бродуей-комбинации, но и Q4s, T8s, Q5s. И щом в диапазона му има няколко слаби ръце, можем да залагаме по-често, защото той често ще се предава. Но размерът на залога остава същия – ½ от пота.

На флоп 2 няма да има промени. По-широкият диапазон не означава, че трябва да променяме нещо.

3-бетнати потове

Интересно е, че тази концепция добре работи и в 3-бетнати потове.

т5-4

Ето един пример: опонентът отваря от бутона, Хиро 3-бетва от блиндовете, получава кол.

Флоп: 732 рейнбоу.

При такъв борд практически никога няма да се предаваме, освен ситуациите, когато имаме конкретни рийдове за опонента. Иначе, трябва да С-бетваме често с голяма част от диапазона си, а да играем чек/фолд е изобщо неприемливо. Обяснението е същото, както и в сингъл-рейз потове: в нашия диапазон имаме ТТ+, а в диапазона на опонента ги няма. Диапазонът ни не е ограничен, а опонентът държи бродуей и Ах – трудно уцелва такъв борд, за разлика от Хиро.

Висок борд – историята е същата, както и при сингъл-рейз потове. Опонентът уцелва борда доста често.

Залог на флопа, когато Хиро не е префлоп-агресор

  • Не ви препоръчвам да донк-бетвате в хедз-ъп потове (освен случаите, когато опонентът е риба)

Ще разгледаме ситуация, когато сме в позиция:

Реговете често чек/фолдват на флопа. Едва ли можем да очакваме чек/рейз. Има определени разлики между позициите: CO vs BU; SB vs BB. Разликата е в диапазоните. Например, СО отваря, Хиро на бутона колва, блиндовете фолдват. Флоп: 742 рейнбоу. Опонентът чеква. Тук трябва да залагаме почти винаги. И дори той да колне, ние ще вземем 2 безплатни карти, за да реализираме нашето екуити.

т5-5

На флопове с високи карти също можем да залагаме често след чек от опонента. Ситуацията е съвсем друга, когато сме извън позиция.

Заключение:

т5-6

Advertisements
 

Етикети:

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: