RSS

„Приключения“ у дома…

30 Юли

Здравейте всички, които се интересуват от блога ми и редовно го посещават!

Интересно, откъде може да започне човек, ако си е поставил уж конкретна задача, а не знае как да я подхване? Тук много неща са изписани за планирането, тракинга, задачите и постигането на целите. Оказва се, че въпреки описването на процесите, самата аз често не ги прилагам, но все пак нещо остава в главата. Един прост пример:

Един колега се оплака, че по време на сесията в главата му все изникват някакви мисли за различни дейности, които не е успял да свърши, а е необходимо да бъдат изпълнени. В същият момент, слушайки го, аз се сетих, че в едно от видеата на Шницелфиш беше споменато, как може да се реши този проблем: когато вършиш някаква работа, изискваща голяма концентрация и не искаш да бъдеш разсейван от странични мисли (които са важни, разбира се), просто си вземи лист (или листчета) и химикалка и ги остави до мястото, където работиш. В момента, когато се появи страничната мисъл, просто я запиши на листа – тя остава там, „излиза“ от главата ти и ти продължаваш да работиш изцяло концентриран. По същия начин постъпваме и със следващите мисли. След приключването на работата (сесията) поглеждаме листа – и действаме според важността на записаното. Много е лесно, нали? Колегата, след като приложи тази система, рече: „Да е жив и здрав Шницелфиш – този проблем вече не е проблем!“

Та, да се върнем отново към задачите. Какво имам предвид? Ами бях си записала простичка задачка: Блогване. Да, ясно, но откъде да започна? Обикновено поствам тук разни бележки от тренировки или някаква друга полезна, а може би и не дотам полезна информация. Но това все пак е блог, а не сайт за стратегии, които ги има много.

И така, от тази седмица са ни разпуснали в дългоочакваната отпуска – време е за почивка, нали? Е, почиваме кой както може. И тази година морето няма да ме види, но това не е проблем. Аз очаквам гости – дъщеря ми дойде от Шотландия, та си рекох няма да е зле да се поразчисти таз къщурка (често казано, не съм любител на тази дейност, но се налага, нали?). Речено – сторено. В събота оставам самичка, запретвам ръкави и започвам по принципа: изяж жабата (не знаете ли какво означава това? – започни от най-трудното). А трудното е огромната кухня, където колкото и да чистиш все ти се струва мръсно. Добре де, лека по-лека нещата потръгват и изведнъж съглеждам плафона на полилея – ужас, си рекох. Тъкмо се наканих да го свалям – и що да видя? Крушката виси на един косъм?! Ами сега? (Подобна ситуация бях прочела в блога на Petchoveka – и той сменяше висяща на косъм крушка, само че на тъмно, така че използваше свещи за осветление – и после леко се запали. Аз нямах подобен проблем.)

Крушка

Е, явно трябва да се изключва главният бушон. До тук добре. Изключих го, извадих крушката. Нали трябваше да сваля плафона? Ако си мислите, че това е супер лесна операция – грешите! Вътрешността на цялата система беше толкова силно завита, че не беше по силите ми да освободя нужният ми елемент. Ха, съгледах една гайка отгоре – може би оттук ще стане? Естествено, АЗ няма как на око да определя какъв точно ключ ми трябва – почва се едно голямо търсене на подходящите инструменти – тия мъже нали би трябвало да имат такива неща (моите мъже са двама – но нямаше нито един в момента). Намирам десетина горе-долу подходящи ключове – но нито един не става. Е, айде с клещите – сякаш потръгна, но номерът не стана – цялата система остана непокътната. Какво да се прави – е, няма да го мием плафона, забърсваме – търсим крушка – няма такава (супер!). Хубаво де, нека остане така. Включвам бушона – нищо не гръмва, значи можем да продължим (между другото, по-късно намерих крушката – и нямаше срив в токоподаването). Ако си мислите, че това беше най-голямото приключение в това чистене – много се лъжете! Но продължаваме нататък. Та, стигам аз до ъгъла с електрическите уреди: готварската печка, микровълнова, грил и т.н. Брей, стори ли ми се или наистина ме бие ток?

Ел2

Един път, два пъти… Е, не, я, да проверим – фазомера свети като крушка по всички метални части – а те са много! И сега какво? Нямам гумени ръкавици, а пък никак не ми харесва да ме тресе тока. Определих си това като уважителна причина да не се задълбочавам чак толкова в перфектната чистота на тази опасна апаратура (Когато споделих в последствие това преживяване със съпруга си, отговорът му беше: Еш, много си електрическа! Него не бие ток – явно има много „дебела“ кожа.) А колегите – те разбира се започнаха да дават разни съвети – но няма да се занимавам с това сега. Както и да е чистенето приключи благополучно – щом пиша – значи съм жива!

Следващото интересно нещо се случи в понеделник (имах рожден ден). Оказа се, че „чичко Гугъл“ вярно знае всичко. Отварям аз експлорера и що да видя – тортички, свещички. Я, някой има рожден ден – сигурно е гугъла. Посочвам с мишката и за моя изненада се изписва: Честит рожден ден, Татяна. Ухааа, яко, а? Това добави доста положителни емоции: елементарно е, но пък е много приятно:

Screenshot 2014-07-28 09.23.35

И целият ден протече под това мото. Имах доста свободно време, и реших да се заема с планирането, с целите и тем подобни. Сега съм супер подредена, но понякога не знам, от къде да започна 🙂

Прегледах си визията, записах нови, по-конкретни неща. Модифицирах таблиците за тракинга съобразно поставените седмични и месечни цели…

Goals

За тази работа използвам One Note на Windows, което се оказа невероятно полезен инструмент. Вероятно откривам топлата вода, но, виждайки го всеки ден, никога не съм му обръщала внимание. И сега там трупам всичко – дори тези цели: само запаметих страницата като pdf файл – и никакви проблеми. И ето как изглежда този бележник (а открих в него и нови неща за използване):

Screenshot 2014-07-30 13.00.49

А таблиците за тракинга – ето ги: Tracking Habits and Tasks / Visual Planning – Habits / MonthlyGoals

Когато заговорих за това с едни познати – млади хора при това, те ми споделиха, че щом чуят думата график – ентусиазъма им се изпарява. Опитах се малко да поспоря – но явно нямаше смисъл, защото май стигнахме до момента, че една работа не е нужно да се планира – тя просто се върши или пък не. Споменах нещо за целите в живота, какво искаш да постигнеш, но май думите ми останаха във въздуха. Освен това се заговори, че покерът е пристрастяване и нищо повече. И тук опитах да поспоря – не е ли пристрастяване каквото и да е хоби, щом му отделяш цялото си свободно време и се стремиш да се усъвършенстваш в него? Това леко ме подразни и установих, че се ядосах – това е нещото, над което си струва да се поработи – това дисбалансиране в емоциите може да доведе и до тилт, не е ли така? Изоставих спора, защото аргументите ми не бяха чути. А може би просто не ми се искаше да прилагам метода на Денис Борисов за манипулация спрямо тези хора, за да приемат моята гледна точка по този въпрос.

Е, мисля, че това е основното, което исках да споделя – римайндъра ми напомня, че е време да чета стратегическа статия и да гледам поредно видео… Очаквайте продължения… и нови публикации на всичко, което съм научила..

Нека денят ви бъде хубав и … бой на рибите по масите…

 

 

Advertisements
 
Вашият коментар

Posted by на 07/30/2014 in pankratt

 

Етикети:

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: